Joro Moro

Aimer Montréal

2011-08-02T05:03:00.015+03:00

Монреал определено е място в което човек да се влюби. Ще се опитам да ви разкажа накратко, но отнема време да изплуват спомените и да се наместят пресните впечатления, та ще добавям постепенно...

Нашият квартал е от тези с по-лоша слава, но.. тази седмица за една нощ се случиха следните неща:
1. събрала се една банда и решила да разбива и да обира автомобили в квартала
2. полицията още същата нощ ги гепи
3. на сутринта са разлепени листовки по колите - събощеине от полицията гласящо в общи линии - тая нощ е имало проблеми, ако вашата кола е засегната обадете се - крадците са заловени
Да поясня че тук не те питат дали си осъждан или не, а те питат дали имаш досие в полицията. Ако имаш такова - целуни за сбогом всичко свързано с хубава работа и равностойно отношение от страна на кредитори, хазяи т.н. Нещо като черен печат на челото. Та.. затова престъпността е рядко нещо тука - има работеща полиция (сигурно заради по-вкусните понички).

Тренировките по хокей започват през септември, в зала естествено. Освен това от залата изкарват навън сняг, за да може една групичка момчета със ски свободен стил и сноубодри да си направят рампа и да тренират отвън под ласкавите лъчи на септемврийското слънце.

Сашо е дете на едни наши приятели, на около 5 години. Говори български с баща си, руски с майка си и френски или английски с останалите хора. На моите колеги хлапетата спокойно си обръщат от френски на английски и обратно, в зависимост от човека който им говори.

Ако те хванат че си пил и управляваш автомобил, те задължават да си сложиш апарат за мерене на алкохол в колата. Духаш и ако покаше че няма, едва тогава пали.

България има фенове тук - местни квебекари, които знаят лафове на български, дядовци които слушат БНР (имало репортажи на френски всеки ден по 30 минути), хора които са ходили по няколко пъти до България на екскурзия, учители които преповават български танци в клубовете си по танцуване. Човек може да се гордее че е българин. Всъщност ако си циганин е още по-голяма радост, защото тук им се носи славата на музикални таланти...

Да, има концерти на малки и големи сцени, в кръчми и по площади, с фойерверки със и без огромни екрани... но има и малки концертчета в квартални градинки, на тревата под дървото с две тонколони и 50-тина фенове-приятели, които са научили за събитието от фейсбук. Изключително приятно нещо!

През зимата в училището на Гери правиха следния опит: стоплят до кипване в да в електрическа кана, хвърлят врялата вода във въздуха и тя пада на снежинки. Ако не вярвате, като застуди ще ви направя клипче.

В нашия квартал на разстояние 15 минути с ролери има две площадки, на които почти всяка вечер се игрята танци през топлия сезон - основно американски съм виждал да пускат. Повечето участници са възрастни, не съм видял да има вход или такса.

Аз работя в индустриалната зона. Няма комини и прах. Пред сградите има чисти и добре косени полянки, на които можеш да се излежаваш докато чакаш автобуса.

Това лято преустроиха почти всички детски полщадки в нашия квартал, така че да имат най-различни форми на пръскалки с които децата да се мокрят. Арки през които да се минава и те пръска вода като в автомивка, цвете, което се върти и пръска в радиус от метър-два, класическите извиращи от водата струи.. много е готино!

Вярно е че пролетта настъпва малко по-късно, но пък ги няма онези два месеца убийствена жега, през които не може да се прави нищо в Сандански, Пловдив и Пазарджик например. Така че реално хубавите летни дни са... много повече!

Температурата е между -15 и -20 целзий, ние с Гери крачим бодро към българската църква. Младо момиче съблечено по тениска и със слушалки на ушите - пуснало е парното на макс в кабината на булдозера и рие сняг с чевръсти маневри. Едно момче - и то със слушалки в ушите профучава по тротоара с онези "бръмбари", които чистят за пешеходците.

През лятото на едно езеро в центъра на града се играят европейски народни танци.. дето ние им викаме "хоро". Има български, македонски, турски, румънски, френски. Купонът е голям и е много сближаващо. В понеделник има учител, който показва стъпки, а в четвъртък е свободна програма. Трябваше да дойда в Монреал за да си представя какво е било едно време по селата да се хванеш на хорото!

Бебетата... обикновено ги возят на предната или задната седалка на велосипедите. Другият най-разпространен вариант са бебешки колички, които се закачват с за велосипеда и се теглят. Не е рядкост да се види майка с ролери, която бута обикновена бебешка количка по тротоарите. Същите майки през зимата са с кънки и бутат детската количка по пързалката. Също с бебе се ходи на концерт, каквито има много.

Европейските бански тип "плувки" за мъже тук се считат за неприлични. Жените също не се събличат по монокини.

Покрай вкъщи минават една голяма река и един плавателен канал. Чисти са, пълни с риба. Чудесно място да си поплуваш с каяк - Гери има такъв, но от мързел ли от що ли, само веднъж г опускахме на вода това лято. На места реката е широка 8 километра, отсрещния бряг не се вижда и реката прилича на море :)

Образованите хора говорят и двата официални езика.

Музикалните изяви тук са често явление. Не само организирани концерти от широк мащаб, ами и спонтанни такива. Например мини джаз концерт от двама музиканти в магазинче за сувенири. Или пък двама дърти дядовци с електрически китари и портативни тонколони пред метрото дънят жици за да съберат стотинки в шапката.

Когато е дъждовно, момичетата ходят с най-обикновени гумени ботуши - такива текезесарски. Те и през останалото време си ходят скромно - с платненки или сандалки.

До нас има един плаж - струва два долара входа. Кристална вода, всичко е с красиви настилки, рампи и така нататък. Има трамплин и дълбока част за скачане. Двама спасители, които бдят - млади момчета и момичета + още няколко, които си почиват в сградата и се сменят от време на време. Душове, кабинки, всичко както си му е редът. Вътре сме няма и 15 човека. За пореден път се убеждавам че данъците, които плащаме не са напразно!

На никой не му минава и през ум да паркира колата си на тротоара. Тротоарите са си за пешеходците. За велосипедите си има алеи, а за колите си има пътища. Някои от пътищата се споделят от велосипедисти и автомобилисти. През града (който всъщност е речен остров) минават куп магистрали, та предвижването с автомобил не е пълен ужас.

В сравнително беден квартал като нашия редовно минават машини за почистване на тротоарите и на пътното платно. Общината сади и поддържа цветя, на разстояние 5 минути пеша имаме три малки парка, а пък на 10 минути пеша за почва голямата парк-алея която минава по реката и продължава много километри нагоре. И разбира се че можеш да си пуснеш собствената лодка и да си покараш.

Някои хора полагат доброволен труд без заплащане. За да натрупат стаж, за разнообразие или посто защото искат да подкрепят нещо което им харесва. Жена ми също го прави.

През зимата има ледени пързалки под път и над път. Не всичките ги полират добре обаче. По парколете и алеите разчистват и може човек да се разхожда или да кара ски-писалки.

През лятото в парковете има площадки, на които от земята извират струи вода и хлапетата ходат да се пръскат. Отстрани има една колонка, на която майката пуска или усилва струята, за да става по-весело. Аз още не съм ги пробвал обаче, само отстрани съм гледал..

През неснеговития сезон цари тотален купон. Има безчет фестивали и концерти на открито - модерни, класически, африкански, всякакви. За тамтами, за улични изкуства, за смях и цирково изкуство, за японска анимация.. какво ли не!

Денят на Канада е на първи юли. Ама тогава свършват договорите за наем в Монреал и населението масово мести мебели вместо да празнува. Националният празник си го честват една седмица по-рано и се нарича Сен-Жан Батист, демек Йоан Кръстител.

Гери се прибрала веднъж през гейския квартал и разказа че там метро-станцията отвън била с цветовете на гейското знаме - многоцвентото. А вътре по ескалаторите оцветяват стъпалата със шарени светлини.

В нашия квартал има и по-бедни и по-богати къщи. Задните дворове обикновено са за барбекю, градинска маса и за тревичка да играят децата и кучетата. Отпред има тревичка или на по-заможните къщи градини с цветя. Без огради и дувари. Много е красиво и отпускащо. Човек се чувства все едно в курортно селище, а пък на практика си е в собствения беден квартал :)

Има велосипеди за обществено ползване. Можеш да го вземеш от някоя велосипедна станция която е близо до вас, да пътуваш с него и да го оставиш на велосипедната станция, която е близо до работата или доучилището ти. Идеята е да ги има на всеки 300 метра тези станции, но все още ги няма навсякъде. За студенти и придвижване в по-вътрешната част на острова са перфектни.

Също има и коли за обществено ползване, които са по-гъвкави в тарифите излизат по-евтини от кола под наем. Но не са нещо особено популярно.

Клубчета с жива музика - колкото щеш! Особено в центъра на града. Може човек и на по една бира да отвиси яко няма излишни пари. А последното метро тръгва малко след един сутринта, така че и без кола може да се митарства.

Тукашните хора не са зле настроени към имигрантите. Защото точно потокът на чужденци прави градът жив, интересен и богат.

тези надолу са по-стари писаници

Съвсем без да го цели, в един момент човек се оказва че познава куп чужденци от всякакви националности. Те си носят за обяд разни странни и невиждани неща и любопитно надничат в чинията ти - никога не са виждали маслини например!

Консуматорското общество... човек може да си купи много неща с една заплата. И къщата бързо се зарива с вещи, ако човек не внимава.

Тротоари има навсякъде, градският транспорт е надежден и силно развит. Човек не е зависим от колата си, въпреки че всички нормални и работещи хора имат личен автомобил.

Температурата едвам се задържа над нулата, в реките и каналите все още са наполовина покрити с лед, по тротоарите все още не се е стопил всичкия сняг, но чайките радостно пискат, хората са облекли пролетните дрехи и всеки тича, кара колело, или ролери, изтяга се доволно на пейките. Пролет е, ехей!

За да си наемем хубава квартира, трябваше да минем проверка - работодател, предишен хазяин, кредитна история. Доколкото ми разказват и при търсене на работа е практика да искат мнение от предишния работодател. Малко си е страшничко това - човек да трябва цял живот да "пази поведение"!

Да се рабоити без договор си е широко разпространена практика и не е нелегално. Заплатата си върви, удръжките си се отчисляват, има си общовалидни правила, регулиращи условията на труд, полагащите се дни отпуска, болнични и т.н.

Котките тука са дебелички и пухести. Явно така трябва, за да издържат -24 градуса и яко сняг. Комшията си изгони неговата котка баш през зимата и тя оцеля безпроблемно.

Днес на спирката една бабка се качи в автобуса и още от вратата пита шофьора - "Канадиен (местния отбор по хокей) спечелиха ли?". "Да, биха 2 на 0!" отвръща не по-малко развълнуваният от резултата шофьор!

Като цяло хората са любезни и възпитани. Свитата ми българска душа получава усмивки, добро държание и помощ от най-неочаквани места и хора. В началото е странно, а после.. приятно и успокояващо!

Има много слепи и много инвалиди в колички, които се движат по улиците и в обществения транспот и изглеждат щастливи. А количките всъщност са едни четириколесни устройства със седалка, които се движат със скоростта на тичащ човек. Автобусите са снабдени със рампи на предната врата, а освен това има и специални бусове на фирмата за градски транспорт, които персонално возят инвалидите.

Водата в тоалетните казанчета е с развично ниво и поведение. Пълни се много до горе, почти до преливане, а после прави як водовъртеж и изчезва напълно в дупката, след което - пак се пълни до преливане и остава така.

В магазините има ботуши за -35, за -45 и така нататък.. до -100 градуса. Голямата част от тях освен топли са и красиви.

Има забрана за гледане на животни в дворовете.

Метрото е с гумени колела. Пускат отопление през лятото и едвам се диша понякога.
Няма кондуктори в градския танспорт. Хората имат карти с чип или пъхат монетки в автомата до предната вата.

Като цяло стоките са сравнително евнити, а усулгите включващи човешки труд - скъпи.
Най-тежкото перо в семейния бюджет е наемът. За щастие пък храната е изненадващо евтина, дори и плодовете!
Печките, хладилниците и пералните са все едно от някаква страна на великаните докарани - много са големи.

яма технически преглед за колите. В резултат по улиците могат да бъдат видени доста окаяни брички наред с иначе хубавите тукашни коли.

Нашата банка работи от 8:00 до 20:00 часа + събота и служителките са учтиви + експедитивни.

На улицата човек може да си намери мебели, работещи телевизори, микровълнови фурнни, супер запазени матраци, компютри.. и да си обзаведе квартирата. Запазени печка с фурна и хладилник могат да се купят за 125 долара, ако човек не е на зор и има търпение да порови ден-два из обявите.

Има катерици навсякъде - по дърветата, по градините, по терасите...

Хазяинът не може да прекрати договор за наем на жилище и няма право да вдига наема с повече от 5% на година. По този начин бабичките не могат с топ да ги мръднат ако сами не пожелаяат да напуснат.За новопристигнал е трудно да си намери квартира. После пък е трудно да се отърве от нея преди да е изтекъл уговорения срок (нормално - една година).

Електрическите стълбове са предимно дървени и много от тях са криви като макарон. Добре че са яко оплетени с жици и така се държат един-друг.

През есента е нормално в метрото едни жени да са обути с летни чехлички, а други - с дебели зимни ботуши. Комбинацията джапанки + шал и блуза не шокира никого.

Две калинки в Канада: Голямото гостуване и пазаруване

2010-11-17T02:13:00.004+02:00

Надя, Вальо и Венци имаха добрината да ни приютят през нашите първи седмици в Канада. Беше си много хубаво време. Спяхме на воля, храниха ни обилно, бъбрихме си всяка вечер сладко-сладко, даваха ни съвети и разяснения за куп неща. Не бях се чувствал така уютно от времето през което живеех с моите родители. Напрежението от последните забързани дни в България съвсем изчезна, усмивката на Гери изгря отново и лицето й отново светна.

Първата една седмица за всеки новопристигнал е свързана с много разходки по институции и чакане по опашки из административните сгради. Но е далеч по-лесно отколкото в България. Знае се къде за какво трябва да чака човек, има си номерче и когато му дойде реда, насреща застава учтив и добросъвестен служител... така че нещата вървят. През първите седмици също така се срещахме и запознавахме с много българи по различни поводи. При един от тях направих здравна застраховка на Гери. При други отидохме да търсим квартири. Българите тук са си доста мили и отзивчиви или поне са такива към нас откакто сме дошли та до ден днешен. Запознахме се с българи, които живеят на социални помощи и работят на черно. Запознахме се и с такива, които от дълго време учат и почти никога не са работили. Запознахме се с такива, които работят яко. Също и с хора, пробвали произволни комбинации от гореизброените начини за преживяване. Всички до един ни отлелиха време и внимание, предложиха ни своите съвети и споделиха своите гледни точки открито и добронамерено. Помогнаха ни да си намерим квартира. А търсенето на квартира съвсем не е лесна работа, тъй като навсякъде те питат „Какво работиш?” и отговорът „Нищо, защото пристигнах преди две седмици.” води до автоматичен отказ. Някъде в края на първия месец имахме малка спретната квартирка с голи подове и стени J И тук Вальо, Надето и Венци бяха зад нас – посъветваха ни как да си намерим евтини електоуреди (печка с фурна, пералня и огромен хладилник за 125 долара общо) и ги транспортираха с тяхната кола. Водиха ни сигурно поне 15 пъти на магазини да си накупим другите неща, необходими за обзавеждането на една къща. За мебели не сме дали нито стотинка – всичко си събрахме от улицата. Шкафове с чекмеджета има в изобилно количество – не мога да си обясня защо. Разни по-малки шкафчета също. Ние имахме късмет да си намерим супер готино бюро за компютър и дамска тоалетка с огледало. Всичко това го превозиха Вальо и Надя, естествено. И понеже нашата квартира е на втория етаж и стъбите са яко стръмни, пак Вальо беше насреща да качваме мебелите и електроуредите. Пак той ми даде инструменти да си досглобя една масичка за ядене и една етажерка за микровълновата печка. Светльови ни подариха малко чинии, телефон и модем, една готина лампа. А пък една късметлийска сутрин на улицата си намерих работещ не много стар лаптоп.

Някъде към края на първия ни месец тук бяхме съвсем готови да се нанесем окончателно в новата ни, вече обзаведена квартира. Много бяхме радостни че вече можем да не сме в тежест на Надя и Вальо. Но вече така бяхме свикнали с тяхната компания, че през вечер прескачахме до тях да вечеряме заедно и да споделим многото впечатления, които се трупат в началото. Не и досега стоят зад нас – винаги готови да изсушат всяка наша неволя и да ни помогнат в намирането на решение или пък да се посмеем заедно и да си поразправяме весели случки от миналото и настоящето на почашка водка и шопска салатка.

Две калинки в Канада: Пътуването

2010-11-17T02:12:00.001+02:00

Иии.. ето че дойде време за отлитане. По това време вече бяхме успели да убедим родителите, че не отиваме на заточение или бесило и че няма нужда да бъдат тъжни. Така че на летището всички си бяха усмихнати и гледаха на пътуването като на пътуване, а на Канадата - като на поредното приключение в което се впускат децата им. Много бях щастлив че се разделяме с усмивки и добри пожелания и че нямаше сълзи! И за пореден път се убедих че можем да се гордеем с родителите си.

Следваща стъпка - Wizzair с безбожно евтините билети. Това че спират на малко летище извън Париж мога да го определя само като плюс. Слиза човек от самолета, отляво му е паспортния контрол, отдясно му е багажа, а отсерща е изхода. Пред изхода чака автобусче и те кара до най-възловите точки на Париж. Какво повече може да иска човек?

Последният месец преди заминаването ни беше доста труден – имаше куп неща за уреждане и куп неизвестни за изясняване. Много тичане по институции и отписване от разни „услуги” които българската държава налага на гражданите си. До последния ден изникваха спешности, по които да бързаме. И чак когато самолетът отлепи от земята си отдъхнахме и писахме заминаването в графата „изпълнени задачи”. И... малко след това си дадох сметка че наистина сме заминали и че сме оставили куп приятели и хубави неща зад гърба си. И че няма да можем да си видим милите родители години наред. И тука рукнаха моите сълзи и сополи, а малко след това и герините.... Та добре че бяхме на първите седалки и нямаше кой да ни гледа – прегърнахме се и се наревахме се на воля. После се усмихнахме, подремнахме и се приготвихме за кацане в Париж.

Като изпечени скитници си бяхме спретнали двудневен престой в Нормандия, преди да продължим към Кадана. То си е за отделна история, но накратко - посрещнаха ни много мили и добри хора и ни устроиха много красива и приятна почивка във Вернон. Поживяхме два дни в тяхната къщичка-мечта с прозорец над леглото, похапнахме местни ястия, наснимахме градините на почиващият в мир художник Клод Моне в Живерни, разходиха ни до Руон, поупражнихме френския, заредихме се с усмивки и благи думи.. и се върнахме в Париж да си ловим самолета за Канадата.

Но там всичко беше затворено - за наше разочарование се оказа че понеделник не е подходящ ден за посещение на френската столица. Пренощувахме в малко мизерно апартаметче, поспорихме на тема екология с неговия стопанин и на следващата сутрин се насочихме към едно от двете големи централни летища. Представете си едно бутане и лутане по поздемия и коридори, следване на стрелки и указания от високоговорителите. Това летище уж е в Праиж, но до него се стига с метро + влак. И ако накрая не беше едан французойка да ни подскаже "Хей, това съобщение беше за вас - влака за летището са го преместили от другата старана"... направо щяхме да си изпуснем полета.

Летенето от Париж до Канада продължи около седем часа. Правото да носим 20 кг допълнителен багаж вървеше в комплект с две бутилчици шампанско. А не ситга това, ами един пълничък стюард си ни хареса и ни поглези с винце, шоколадчета и допълнителни питиета бейлис. Добре че проявихме твърдост и взехме да отказваме от един момент нататък, иначе щяхме да се явим кирка пияни пред имиграционния чиновник.

Оказа се вярно туй дето разправят че френският език в Канада е различен от френския във Франция. Почувствахме го още при първата среща с местните служители. Другото нещо, което ни свари неподготвени, беше изготвянето на митническата декларация. Ние мъкнехме куп джундурии с нас и служителят пожела да ги опише всичките – фотоапарат, мп3 плеър ясно, всеки има. Но ние влачехме и куп друга електроника с нас, та се наложи всичко да разопаковаме, да намерим къде са серийните номера и да обясним колко горе-долу струва. Та направихме голяма сергия. Особено смешно беше като дойде време да ни описва музикалните инструменти. Какво е това? – Кавал.. ъъ.. българска традиционна флейта. – Каква марка и модел? – Еми няма марка и модел. – Име на производителя тогава? – Еми.. Илко май се казва човекът.. – Оф, добре тогава, цветът кафяв ли е поне него да запиша? – Да.

Имаше яко предупреждения че това е карантинна зона и разни там дървени изделия, треви, плодове и животни не могат да се внасят. Ама ние имахме куп прахчета, дървенийки и джуджурийки с растително-животински произход. Дори обиците на Гери бяха от сушени и декорирани портокалови кори. Карай... със сигурност не сме единствените, които нарушават карантината.

Товабеше от Федерална Канада – описаха ни, дадоха ни документите и беж да ви няма при чиновниците на Квебек. Там една мързелива леля ни насрочи дата за среща с имиграционен съветник след две седмици – точно колкото да изпуснем субсидираните езикови курсове, на които Гери искаше да ходи. Та като дойде вереме след две седмици да се срещаме с този съветник, ни обясниха неща, които така или иначе вече ги бяхме научили в движение. И за пореден път се убедихме колко бавно и лениво се движат нещата в Квебек. Амбициозните северно-американци си казват „Утре ще направя това и това”... а квебекарите си мислят „Тази година ще направя това, а догодина онова”. Крайно разочароващо, поне за мен.

След най-последната проверка ни пуснаха и отпред ни чакаше Светльо – един от състудентите на Гери. Много е хубаво да има приятел да те посрещне! Той ни направи една екскурзия по магистралите на Монреал и ни остави пред къщичката на Шингарови, при които прекарахме уютно и приятно нашите първи канадски седмици. Но за това – в следващата история.

Tzaritza

2009-12-22T15:58:00.000+02:00

Има го и на английски, но е озвучено по-невзрачно: http://www.nfb.ca/film/tzaritza_en/

Къщата на вещицата

2009-12-08T10:14:00.015+02:00

(линкчетата водят към снимките)

Живях в една странна къща няколко месеца. Дървена къщурка, намираше се на Magnolia Str в Милдура и се вижда в Street view на Гугъл. През дъските на пода можех да видя пръстта на мазето, в което никога не събрах смелост да сляза. Старата госпожа е пълничка усмихната жена, която води спокоен живот и вечер си попийва кенчета бърбън с кола в големия си фотьойл. В къщата няма гарван, но от стената срещу леглото ме гледаха летящи черепи с рога и трикрако нещо. По стените имаше множество картини - на мъж с огромен корем (братовчед-човекоядец навярно), на чудвище което разкъсва безпомощна жена и разни други такива. В долапа на госпожата имаше колбички (празни, за мое успокоение), а вместо маса в хола имаше голям леко зловещ сандък, който никога не видях да се отваря. Да спомена ли малката печка. Не че в Австралия й е необходима, ама ей-така - колкото да напомня за Хензел и Гретел. Госпожата никога не парадираше с нищо. Нито си слагаше черен грим, нито носеше някакви пръстени с прилепи или тем подобни, с които се кичат невръстните метълчета. Искам да кажа че не се правше на интересна нарочно. За картините ми каза небрежно - "Един приятел ми ги подари, той така си рисува". Останалите неща в дома й бяха обикновени и леко ретро. Включително колата и лаптопа й.

Човек би си помислил че ако съществуваха вещиците, но в днешно време не им се занимава с гулпости, то къщта на една тяхна потомка би изглеждала точно по този начин.

Дегустиране

2009-12-07T09:20:00.002+02:00

Много съм го повтарял, та ще го напиша и в блога: дегустирането не е нещо по-сложно от слушането на музика или четенето на книги. Не е дарба и не е необходимо сетивата да са по-изострени от нормалното. Почти всеки човек се ражда с достатъчно добро зрение за да може да различава буквите. Също така почти всеки човек се ражда със сетива, достатъчно добре развити за да могат да различават вкусовете и миризмите.
За да се научим да четем е необходимо да запомним буквичките и думите. И обикновено е нужно някой да ни ги покаже, да ни ги обясни и да ни остави да се поупражняваме. Може би няма да станем добри литератори, но със четенето ще се справим, даже и зрението ни да не е от най-острите.
Същото нещо е и с дегустирането. Всеки ден се храним и много добре знаем кое ястие е любимото ни. Знаем и кога мирише вкусно от кухнята. Също както сме запомнили буквите и думичките, ние познаваме и помним добре вкуса на черешите, сливите, ананаса, картофите.
Малко по-трудно става при виното, защото там се комбинират няколко различни вкуса. Също както при салатите - мексиканската салата има много неща + добри количества царевица, при шопската - домати, краставици, сиренце. Разликата е че сме имали възможност да опитаме и доматите, и царевицата и сиренето поотделно, да запомним вкуса им и да го разпознаем в салатата. А виното няма как да разделим на съставните му части за да ги запомним по-лесно. Там алкохолът и киселините сякаш нарочно ни пречат. А пък гроздето е уникален плод, който няма собствен вкус, ами е способен да съчетава куп различни вкусове и аромати/вкусове - ягоди, пипер, шоколад - в различни комбинации и с различна сила. Така че - нищо страшно при дегустирането на вино. Само трябва да помним че е съставено от множество вкусове, които можем да търсим и сравняваме. Като много разнообразна салата.

Опитните дегустатори просто са запаметили възможно по-голям брой вкусове и ги разпознават - така както ние разпознаваме думите в текста. Сетивата им не са по-чувствителни от вашите. Дори голяма част от тях пушат - дробовете им са се натъпкали с дим, зъбите им са пожълтели от никотина и въпреки това си вършат работата успешно.

Правене на вино - трудна работа

2009-12-07T09:05:00.003+02:00

Наскоро премятах учебник по хлебопроизводство и си мислех че е почти толкова досаден колкото учебниците по млекопроизводство. В сравнение с тях винарските книги са като детски приказки. Точно така, предимно приказки и истории, познание натрупано посредством предаването на недоизучени казуси от един винар на друг, от едно поколение на други. И много малко наука в цялата работа.
Реших да споделя това с Гери докато придремваме в автобуса. Разказах й за това как научните изследвания върху виното са напреднали само дотолкова, че да стане ясно колко сложни са всъщност процесите и съединенията във виното и виносъздаването. Е, хайде, хайде, дрождите превръщат захарите в алкохол и готово - би казал някой. Да ама никой не го казва. Защото всеки в бранша е наясно че алкохол са произвежда лесно, но всички онези неща които правят хубавия и многообразен цвят, вкус и аромат на виното - там неизменно седи етикетът "недостатъчно изучени". Съединенията и процесите, които повреждат виното сме изучили сравнително добре и пълно. Ние, професионалистите, можем да го опазим от повечето вреди. Но само толкова. Само го пазим. То и до ден днешен си се прави само. И е прекалено сложно за да разберем как става това и как гроздето успява да комбинира в себе си вкусовете и ароматите на куп други плодове.

Докато разказвах това на Гери, се сетих че тя взима причастие. Нали се сещате - плът и кръв Христова, в неделя сутрин на смирените овчици. Хлябът е плътта, а виното е кръвта. Не се сещам за нещо по-подходящо да изобразява кръвта Му.

Вещици-вълшебнички

2009-12-07T08:36:00.000+02:00

Има няколко типа такива. Първите са като врани - въртят любопитни оченца, разравят с човка, търсят и откриват чудни неща. Събират ги грижливо в гнездото си, записват ги на мрз плеъра, снимат ги, разказват ги в потайаните си блогове. Тези вещици-вълшебнички (ВВ) са доста пъстри, шарени и интересни. Ако ви допуснат в стаята си, можете да загубите дни в прехласване по разни дребни нещица, наредени по полиците и залепени по стените - кое от кое по-вълшебно и уникално. Някои от тях създават самите те, със собствените си ръце - бавно и с много старание, вдъхновени от някое чудо, което са открили наскоро. Творенията си показват срамежливо, само на избран кръг хора и много се гордеят с тях.

Представителките на другия тип ВВ далеч не си поставят за цел да събират, колекционират или систематизират каквото и да било. И те, както първия вид имат остър поглед за всяко късче магия или изкуство. Забелязват го отдалече, радват му се, възхищават му се, коментират го със околните и ето че изниква следващо чудесно нещо, което си струва да бъде разгледано и изкоментирано. Тези ВВ не пропускат дори мъничките искрици магия. Точно затова и нямат колекционерски намерения - хубавите неща са прекалено много за да бъдат пазени и помнени всичките.
При всичката си разпиляност, този втори тип ВВ е доста креативен. Непрекъснато създава нещо и в главата му се въртят идеи за създаването на още поне 5 други неща. Не смята творенията си за нещо изключително - те също са много на брой и често пъти се творят заради самото удоволствие от творенето. Ако се пръкне шедиовър - толкова по-добре.

Предполагам че съществуват и междинни типове, на които не съм се натъквал.

Може би вече се питате защо говоря само в женски род. Хмз, мисля че ако става въпрос за мъж, то той се оказва или добър писател, или чудак-механик със странни изобретенийца, или много печен работник в IT сектора.

Алфата на Кольо

2009-11-23T08:21:00.009+02:00

Кольо има Алфа-Ромео в три екземпляра. Една бяла и две червени. Обикновено едната от тях работи. Има и още няколко коли от други марки в полуремонтирано състояние. Кольо е доста способен авто-монтьор, който се шегува че мрази да ремонтира собствените си коли, защото няма кой да му плаща труда. Веднъж ми показа една много интересна къща, която стои недостроена от дълги години и хората живеят в една стаичка на първия етаж. Обясни ми че къщата е на бившия главен архитект на Петрич и пак, подхилквайки се, добави: "Сега разбираш защо моите коли да не са ремонтирани, нали?"

И ето една весела ситуацийка, който ни се случи миналия петък. С Гери тръгнахме за София (по тъмно, естествено) и на Кресна установихме че динамото ни пак не работи. Естествено викнахме Кольо да донесе един резервен акумулатор, за да се върнем обратно.
Кольо е верна дружка и бързо се отзова, пакрина една от алфите си пред нас и се почна спасителната операция. Първо трябваше да извадим акумулатор от неговата кола: "Жоро, мърдай тая ръчка тука, аз ще отида отпред да лашкам капака, че не се отваря" ;)
После, след като всички коли в горупата запалиха, преди да потеглим се уговорихме:
Аз: Да карам ли на габарити само?
Кольо: А, не не, само ако видиш че много пада акумулатора.
Аз: Добре, карай тогава пред мене и ако видиш че ми избледняват яко фаровете, дай сигнал.. например пусни аварийки.
Кольо: Е ама не ми работят аварийките...

Някъде по път за вкъщи Кольо звънна на Гери. Аз веднага се сетих - фаровете ми бледнеят, трябва да мина на габарити, за да не свърши акумулатора преди да стигнем Но се оказа друго - Кольо питаше Гери дали дали кара прекалено бавно, защото нямал километраж да види с каква скорост се движи :] По това време вече Гери яко се хилеше, а аз реших че щом в блога ми има място за чичо Мето и неговата къща, то ще се намери такова и за Кольо с неговата Алфа.

ПС: Сестрата на Кольо ме поправи: той има пет коли Алфа Ромео - четири от модел 75 и една 33-ка!

Не се женам !!!

2009-10-02T22:33:00.008+03:00

Веселка е тази песничка, трябва човек определено да положи усилие да разбере текста, аз не съм успял напълно. Герката ми я изрови отнякъде. Обърнете внимание и какви физиономийки прави солистът: http://www.youtube.com/watch?v=tqXbEiKrkqM

ПС: Колежката ми прати друг линк за същата песен + превод :)

http://www.youtube.com/watch?v=aNktPy8JxTs

Да ме молат не се женам,
да ме молат да ме колат.
Не, не, не се женам, не (2)

Ей го брат ми се ожени
и от жена глава не премя (вдига)
Не, не, не се женам, не (2)

Ако вземам млада мома,
не ке се завръти дома
Не, не, не се женам, не (2)

Ако вземам жена стара
денем, нокем ке се кара.
Не, не, не се женам, не (2)

Ако вземам яз вдовица,
ке донеси бугла (много) деца.
Не, не, не се женам, не (2)

Ако вземам оставена,
не ке седи ни два дена.
Не, не, не се женам, не (2)

Ако вземам селско чедо,
оно ке ми вика дедо.
Не, не, не се женам, не (2)

Ако вземам градска мома,
ке ме изтера (изхвърли) от дома.
Не, не, не се женам, не (2)

Boya - Devoiko

2009-09-22T02:50:00.000+03:00

Ето и повече за групата: www.boya.be

лещата на Гери

2009-09-12T22:55:00.005+03:00

Никога не съм ял такава вкусна леща! Като разбъркам с лъжицата, вътре се виджат парченца моркови, кромид, резенчета от чеснови скилидки. Хем се виждат, хем са вкуснички, хем се топят в устата. Не мога да й се начудя как така ги налучква моментите на сваряване! Понякога слагам бучка сирене, понякога си я хапвам без хляб за закуска. Понякога спирам да ям, поглеждам вътре и си давам сметка още колко много са още хубавите неща, които прави (за мен) чудесната ми Герганка.

баба Таисья

2009-09-11T14:53:00.009+03:00

Баба Таисья е рускиня и продава разни ръчно плетени неща в Банско. Нейната сергия е най-шарена - има какво ли не: черги, одеяла, народни носии, вълнени чорапи, шапки, ямурлуци от козешки косми, блузи, престилки.. има дори плетени торбички за телефони.

Тя живее в с. Баня и ходи на стоп до Банско. България много й харесва. Децата й са се поселили в Русия и в Канада, тя също е обикаляла доста, но най-хубаво според нея е в България. Само през зимата ходи в Канада, защото тук й е трудно да си отоплява къщата. Там хем на топличко, хем и внуците да си погледа.

На мен ми оплете вълнена фанела, точно за каквато си мечтаех отдавна. Струваше 40 лева и каза че й отнело три дни. Аз минах да си я взема месец по-късно и да си побъбрим за чужбините, за нейните деца и за "захарта" дето я мъчи.

Сипни ми винце...

2009-09-10T22:07:00.001+03:00

"Девойко мари, хубава девойко, сипни ми винце, девойко" - току някой подхване - а нататък как продължаваше.. някой знае ли я? Винаги се оказва че никой не я знае. Хората са запомнили само че девойката е хубава и че се сипва винце. А песента не е за винцето и за пиенето. Песента е за болката на юначето и на девойката за това че няма да се вземат. Че той има служба да служи, а тя - роба да прави. И макар да мразя гайди, ще сложа линк на едно доста чудесно изпълнение. Харесах пеенето и .. снимките на кучетата в него:

http://www.youtube.com/watch?v=Wcu8JLNhFis

ПС: Изразът "да се напия" не значи непремено да пия, докато стана пиян. Значи също и "да пия до утоляване на жаждата". Например "отидох да се напия с водичка", както казват и до ден днешен моите колеги. Или пък "ялате да се напиете нящо", както ни покани Надето в Коларово.

Топло - студено

2009-08-11T10:48:00.010+03:00

Наскоро четох дълга и хубава статия относно телесната температура и дрехите. Реших да я преразкажа синтезирано - донякъде за да си запаметя важните моменти, донйкъде за да е полезна на тези които не могат да си я прочетат на английски.

Първото важно уточнение, което всеки уж знае, ама някои го забравят: няма студ и студът не прониква през дрехите ви. Има само топлита - тя е тази, която се увеличава или намалява. Излишъците от топлина ни карат да казваме че ни е топло, а недостигът на топлина ни кара да казваме че ни е студено.

Поуката от цялта статия е че за да ни е комфортно, тялото ни трябва да има точно толкова топлина, колкото му е необходима - ни повече, ни по-малко. И тъй като топлината непрекъснато е в движение - губи се, създава се... за да имаме необходимото ни комфортно количество - трябва да установим трайно и стабилно равновесие между губенето и печеленето на топлина.

Колко топлина трябва да имаме, за да ни е добре? Този въпрос имаше доста изненадващи за мен отговори. Вътрешната температура на човек е 37 градуса. Ако падне само с 2 градуса, започваме да се чувстваме объркано, движенията ни губят фината си координация. Мозъкът започва да работи толкова зле, че може да не оцени опасността и да не вземе адекватни мерки за преодоляването й.
При намаляване на вътрешната температура с още 5 градуса, тялото ни изпада в толкова тежка хипотермия, че прилича на умряло - кръвообращението и кръвното налягане намаляват дотолкова че да снамдяват само най-важните органи - сърцето и мозъка.

Щом е толкова на кантар работата, как изобщо оцеляваме? Всички знаят че когато тялото иска да отдели излишна топлина, то изпраща повече кръв към кожата. И се поти, за да загуби дори още повече топлина при изпарението на потта. А когато иска да запази топлината си, то намалява притока на кръв към кожата и така ограничава загубите. Крайната цел е постигане на равновение в което се отделя само излишната топлина.
Всичко това е чудесно, но само ако живеете в някоя топла фариканска страна... А хората искали да завладяват нови територии с по-хладен климат. Колкото и да се намава притока на кръв във кожата, това няма да е достатъчно да оцелеете в Европа през февруари. Необходимо е да сложим дрехи.

Когато обаче сложим и дрехите, нещата стават малко по-сложни и тялото не може да се справ съвсем само, без нашата съзнателна намеса. И тук идва въпросът, разглеждан от тази статия - как да ползваме дрехите, така че да се чувстваме комфортно при ниски температури. Първата най-проста схема е - колкото е по-студено, толкова по-топли и дебели дрехи. Точно този е обаче и на-прекият път към настинката или измръзвнето. Независимо дали сме в Африак или в Канада, ние имаме нужда от все същите 37 градуса вътрешна температура. И от все същото равновесие между губенето и печеленето на топлина. Дрехите ще ни помогнат да губим топлината по-трудно, но те няма да поддържат равновесието вместо нас.

Какво му е толкова трудното да се облечеш подходящо?
Една от трудностите за поддържане на това равновение идва и от факта че тялото ни произвежда различно количество топлина, в зависимост от това как го натоварваме. Катерейки стръмен склон, тялото произвежда огромни количества топлина, които няма причина да пазим под скъпото ни Gore-tex яке - излишното от нея трябва да отделим - колкото по-бързо, толкова по-добре. Десетнминутната почивка означава край на излишната топлина - каквото ни е останало, трябва да го пазим.
Другата трудност идва от променливата среда. Ако задуха вятър, той донася нови и нови порции студен въздух около нас, жадни за телесната ни топлина.. Когато пък вятърът спре, дори и най-луксозните якета няма да се сетят сами да се разкопчаят.. нито ще си променят дебелината, за да порпуснат повече топлина навън.
И ситуацията става още по-сложна, когато включим третият фактор - реакциите на нашата "умна" кожа, заблудена от неестествените за нея дрехи. Най-тежката грешка: подсигурили сме се да не замръзнем, не сме отделили навреме излишната топлина и е започнало потенето! Потенето увеличава драстично губенето на топлина. Потенето намалява драстично топлоизолацията на дрехите. Вие сте си давали сметка че потните дрехи "държат студено". Не, те просто не успяват да завържат топлината. Ако това яке до преди малко е поддръжало желаното от вас равновесие, то след изпотяването то вече не е същото и не запазва топлината ви по същия начин. Колкото повече се потите, толкова по-трудно ще ви бъде да се върнете към топлинното равновесие. Колтоко по-дълго се намирате извън това равновесие, толкова по-некомфортно ще се чувствате по отношение на студа!

Излиза че борбата с изпотяването и борбата с измръзването и запазването на топлинното равновесие на тялото ни е кажи-речи едно и също нещо.... но как да се преборим с изпотяването - изглежда толкова трудно! Да бъхташ по баира и да не се потиш е почти невъзможно! Не могат ли скъпите технологични дрехи да ни помогнат?
Правилно подбраните дрехи могат да помогнат, но до известна степен. Прилепналата по тялото тениска от изкуствена материя не задържа влагата. Прехвърля я по-нататък, далече от кожата, на място където потта може да се изпари безопасно. Ако разбира се има такова място... ако сте се сетили да разкопчеате якето си, за да дадете шанс на излишната влага и топлина да избяга. Gore-tex е дишаща материя, SoftShell дрехите са още по-дишащи, но никое от тях не може да издиша всичката ваша пот, която блика докато прегрявате тялото си по баира с прекалено топлите дрехи!

Какво се оказва накрая? Тялото има нужда да бъде охлаждано, когато прегрява. Кожата и скъпите якета не са достатъчно умни за да го правят сами. И ако оставим цялата работа на тях, неминуеми ще мръзнеми и ще ни е кофти, без значение колко пари сме похарчили.

ПС: В труден и объркан ден я писах тая статия, та зензам дали звучи достатъчно ясно... ако имам време по-натам ще я пипна още.

Къщата на чичо Мето

2009-08-03T09:28:00.004+03:00

Малко клюкарско става, ама ще ви разкажа, пък ако ще после да ми се сърдят чичо Мето, Борко и Цвети.

Живеят те във чудна къща. Построена саморъчно по схема, нарисувана на лист хартия. Когато зидали, майсторите попитали чичо Мето колко да са големи прозорците. Той протегнал ръце и казал - "Ми горе-долу толкова". А после като отишъл при стъкларя, оказало се че прозорците се продават по стандартен размер и трябвало да избива стените за да ги вгради :)
Интересен е холът - в него се влиза направо от външната врата. Няма антрена и коридори. И в задната част на хола има пък дупка, през която се влиза в мазето. За това мазе също има история: когато наливали плочата, бетоновоза качвал и качвал бетон... по едно време на хората им станало чудно как толкова малка плоча събрала толкова много бетон... надникнали и що да видят - една дъска се отпрала и мазето се напълнило с бетон... та после го изгребвали с кофи, преди да се е втвърдил.
Всичко това чичо Мето го строил и проектирал сам, докато децата му работили във Щатите. Когато се прибрали в готовата къща, попитали къде е кухнята да похапнат. И се оказало че кухня няма :) Станало им студено, решили да запалят печка.. и открили че къщата и коминче няма.
Но пък имала страхотна градина - със високи дувари, изрисувани от чудесни художници. Чичо Мето е преподавател по физическо във художествената академия и едно лято докарал студентите да си правят курсовите работи върху неговите стени.
Сложили лозница, вързали люлка, и да ви кажа аз много обичам да им ходя на гости в тази къща. Обзавеждането е не по-малко интересно, ама няма да дърдоря, защото ще стане вече прекалено клюкарско! Сам ще спомена че в горинят етаж на къщата се помещава музей, посветен на старата хартиена фабрика :)
Ако вече ви е станало интересно, можете да го посетите - на 5 километра от Благоевград, село Бараково, края на селото (питайте за музея на чичо Мето)

Wedding ceremony!

2009-06-16T23:17:00.010+03:00

That's right. I am not available anymore :) Game over :D

See more pictures here.

В дупка под земята

2009-05-31T21:17:00.012+03:00

***
На поляната старите пещерняци размятат ъглошлайфи и бормашини и се хвалят - направили са решетка и ще я поставят на някой незащитен вход на пещера Духлата. А пък Живка я гледа и се заяжда с тях че можело да се мине през нея. И както им се заяждаше, така си навря главата и раменете в отворчето - да кажем с два-три пръста по-широко от лист А4 формат. Е те в този момент над поляната се разнесе "циците, няма да минат циците" - представете си как 20 човека са си го помислили едновремено и 10 от тях (мъжете) са го изговорили - думата цици, произнесена 10 х 2 = 20 пъти накуп - някакъв цици-шепот. "Ами, те не пречат"- обажда се десетката на жените. "Ами, те моите не са чак токлова големи" - обажда се смелата девойка. И всите булгари гледат сега да видят - толкова ли са големи или не са толкова големи.. Жи се провира успешно и се ухилва се победоносно. "Пу, тряя слагаме друго желязо, напречно ли, не - по диагонал...."

***
Покрай последните къщи на селото... поглеждаш до канавката на шосето и виждаш между камъните - дупка в земята. Колкото някое дребно куче да пролази. Ама не, тези около мен са сериозни - ТОВА е входът на пещерата и не, НЕ Е тесен, даже е широк, теснините са по-навътре. Оглеждам се - небе, склон, шосе, село, река.... и една тясна малка дупка вътре в която се виждат скали, тежки и здрави и много тясно и тъмно място между тях. Ако не ме беше срам от Живка, щях да се откажа.

Ми за вътре кво да ви разправям - ако не сте пещерняци, няма да повярвате и трудно ще си го представите. В пещера Академик не се върви с туристическа раница - нито с малка, нито с голяма. Не се върви нито напред, нито настрани... ако изобщо има "вървене", то е клекнешком и то в малки участъци. По време на проникването, в така наречените "тесняци" се влачи по корем, като си усукваш тялото така че да може да си провреш раменете и тазовата кост през цепнатините в скалата. Нормално е тези теснини да са по-дълги от два метра - тоест и задника, и раменете ти да се заклещват едновремено, и да не можеш да си извъртиш главата за да видиш накъде пълзиш.. Пълзенето е на колена и лакти само понякога - често пъти нямаше място да се вдигна толкова високо и се отблъсквах само с пръстите на краката, протегнал едната ръка напред (за да са по диагонал раменете и да заемат по-малко място). Движението не е само в хоризонтала - може да е и нагоре и надолу. Повърхността е скала, камъни и глина.. малко боли и много мокри. Накрая се стига до шихока кухина и човек с радост се изправя на два крака и вирва глава - така както го е проектирала Дарвиновата еволюция.

Хайде сега хубавите неща. Всички тези пещерни образувания са ти точно пред носа - можеш да ги пипаш и разглеждаш отблизо - свиски уши, замъци, скални водопади.. старах се да не ги тряскам непрекъснато с каската си. Пещерите изведнъж извикват чуство за уют - та нали в праисторията сме живели в такива - всичко е както очакват инстинктите ни - тихо е, току до нас тече чиста кротка река, топло е, защитено е. От глината можеш да си направиш всичко, дори и без да я печеш - човечета, телефон с вилка и шайба, тоалетна, гола жена, слънце, таксиджийска кола. Можеш да се скриеш в безбройните разклонения и зъби на скалите, да се притаиш, да загасиш челника, да станеш неоткриваем и да чуваш всяко движение на приближаващите се други... В абсолютната тишина и тъмнина въображението работи невероятно и можеш да си представиш куп неща, дори и без да затваряш очи. Разделихме се на групички и си играхме на криенци, засади и на бой с меки разпьокващи се глинени кюфтета. И ми беше толкова приято с тези хора - хем веселки, хем кротки и дружелюбни...

На връщане незнам защо, ама ми беше повече зор - уж вече не ме беше страх, ама ми беше противно да се увирам пак през тези теснотии-страхотии. Разказвах за пещерата на всеки, който успях да хвана по телефона, разказвах на комшиите (даже като се връщах от магазина за манджа чух как Фильо разказва на някакво друго момче за моите преживявания в пещерата), утре ще разказвам на колегие... и някой ден ще ме досърби пак да вляза и да се преборя със страха от тъмно и тясно.
А ако случайно сте се заинтригували и вие от този разказ - смело и безотговорно напред! Поверете отговорността на някой знаещ и можещ, който да ви води, сберете си смелост колкото имате и право напред.. ъъ, такова де, надолу!

Типове мотори

2009-05-12T12:29:00.025+03:00

Мило мое Гери, както ти обещах, ето една малка статийка за различните типове мотори.
Би могло да се каже че има два различни полюса:

От ляво са бързите моторетки, наречени в българия "пистови", а от дясно са "кросовите" мотори.
Пистовите са много бързи - могат да се движат с 200 или дори 300 километра в час. Обичат хубав равен асфалт и плавните завои. Карането по лош път с тях е истинско мъчение или пък е съвсем невъзможно.
Другите, кросовите - те са горски животни. Могат да подскачат по всякакви камънаци и шубраци. На тях пътища не са им нужни и на асфалта се чувстват странно и неудобно.

От тук нататък има няколко подразновидности:

Този мотор е по средата между гроните два. Бърз е, но не колкото пистовите. Може да върви по лоши пътища, но все пак трябва да има някакъв път.
Казват им "ендуро" или "с двойно предназначение". В зависимост от конкретните модели, може да бъде по-близо до пистовите или по-близо до кросовите мотори.

Основната цел на отзи мотор е да бъде комфортен за пътувания на дълги разстояния. Той е силен като пистовиите мотори, но е доста по-тежък и тромав, затова не може да се изстрелва бързо като тях. Голям е и се управлява трудно в тесни улички, но пък на магистралата вози чудесно! Названието е "туристически мотор".

"Голите мотори" са почти същото като пистовите, но нямат пластмасови спойлери. Те са предназначени за надпредвари и калпазанства в града. Спойлерите не са необходими, защото в града никой няма да кара със 300 км/ч. Но така разсъблечени и лишени от излишни тежести, мороретките могат да се изстрелят много брзо между колите.

Скутерът е моторче за градски нужди. Мъничко, леко, лесно за управление дори и от деца. То вози бавно и има слабо двигателче, но може да ви закара навсякъде в града, дори и с пазарската кошница.

Les Maîtres du temps

2009-04-30T12:23:00.006+03:00

Blurry images from an old cartoon living in our memories... a few characters or certain scenes that have impressed us long years ago.. In my case this was the young boy with the ovoid microphone and his' father crushing car.... and then I remembered the title: Les Maîtres du temps!

Рецепти

2009-03-24T21:29:00.015+02:00

[огретен картофи]
- тва е убийствено вкусно, но ще го притотвим още един-два пъти за да доуточним някои параметри и тогава ще публикуваме

[яйца по панагюрски]
- яйцата е добре да са топли, а не ледени от хладилника
- кипнете си тенджера с вода
- трошите яйцето и директно във врящата вода. ако съдинката ви е широка - може по няколко наведнъж за пестене на време. е затова не е хубаво ледени яйца, щото тука ще ви се охлади водата и докато се стопли белтъците ще се разтварят във водата и ще се пенят
- белкъкът се коагулира и става бял (преди това е сополест)
- жълтъкът - аз го обичам да остане течен, но жена ми мрази течен жълтък и си ги вари до твърд
- внимателно ги извадете с решетеста лъжица - за да не пукнете ципата, която задържа вкусния течен жълтък
- след като ги нацъкате в чинийки по две по три...
- загрейте олио, махнете го от котлона и ръснете в него червен пипер
- наръсете яйцата със разтрошено сирене
- счукайте чесън
- наръсете с чесъна и полейте с кисело мляко
- отгоре сипете запържената смес от олио и червен пипер

[ботевградска топеница]
това не съм го готвил, не гарантирам. звучи като добра алтернатива на панагюрските яйца и ми го прати Галя
Приготвя се от изцедено кисело мляко с добавено натрошено сирене. Прибавят се нарязани на ситно и обелени печени чушки, 2–3 сварени яйца на кубчета. Подправя се със счукан чесън и по избор чер пипер, магданоз и др.

[копривена чорба]
- купувате си полусварена коприва в буркан или си набирате връхчета и ги варите
- още в началото на варенето сложете ориз и съответното количество вода за него
- сол да не забравите
- докато сместа ври, направете запръжката - подходящи подправки са джоджен и целина
- на този етап може да добавите овесени ядки, но знайте че те допълнително сгъстяват сместа
- добавяте запръжката
- десетина минути преди да приключите варенето, добавете доматен сос и фиде
- поднася се със кисело мляко и натрошени орехчета

[запръжка]
- нарязват се моркови и кромид-лук
- слагат се в тиган със загрято олио
- задушават се
- в края на задушаването се добавят подходящи за ястието подправки - листа от целина, джоджен и т.н.
- тигана се дърпа от котлона, накланя се така че мазнината да се събере в долния край, а в горния да остане кромида, морковите и подправките
- сипва се мъничко брашно и се разбърква добре - получава се каша
- сипва се червеният пипер - тигана и олиото още са топли и ако се мотаете пипера ще прегори - действайте чевръсто за да избегнете това
- сипва се топла вода
- връща се на котлона и слагаме тигана да легне
- продължаваме да бъркаме - сместа се сгъстява бързо
- така приготвената запръжка се долива към основната манджа

Ще има и още....

Info store

2008-03-13T23:21:00.115+02:00

Полезни линкове

http://www.gatchev.info/blog/ - думи от България
http://www.foreca.com/Canada/Montreal

имиграционни
Immigration Quebec
BG Canada - съединението прави силата
http://www.immigrer.com/foireauxquestions/ - фак секция с добри напътствия

обучение
Aide financière aux études
Association of Universities and Colleges of Canada
Comission scolaire de Montréal - Различни DEP

AEC Transformation des Aliments - Maisonneuve
DEC Technologie des procéd é s et de la qualité des aliments
DEC Technologie des procédés et de la qualité des aliments
BAC en Sciences et technologie des aliments - Laval
Certificat en sciences et technologie des aliments, Fromation à distance - Laval
BAC en sciences g é omatiques - Laval
DEC en sciences g é omatiques - Ahuntsic

работа
IMT - Emploi Quebec
Placement - Emploi Quebec

alimentation
Comité sectoriel de main d'oeuvre en transformation alimentaire
Carrefour alimentaire du Québec: boisson alcoolisée

www.premieremoisson.com/Carriere/ - хлебарски с раздел кариери
http://www.cantonsdelest.com - туристическа област със ски и винарни
www.emploi-alimentation.ca/ - тъп е

други
http://www.mess.gouv.qc.ca/thematiques/aide-financiere/- за разните помощи
http://www.naissance.info.gouv.qc.ca/fr/index.asp - раждане
http://www.snowquebec.com/moniteur.html - Курсове за ски учител
http://www.sepaq.com/ - туризъм
За кредитните карти
http://www.prestationsducanada.gc.ca/

Internship
Bibber - vintage in Australia
http://www.caepinc.org/

Langue française
Tam-tam Canada - magazine des nouveaux arrivants au Canada et des amis à l'étranger
Larousse - dictionnaire en ligne
leconjugueur.com - conjugaisons des verbes
http://bonpatron.com/fr/ - correction d'ortographe

Хоби
Рецептите на Гери и Жоро
ot-kol-i-vaje
http://hikingaround.blogspot.com/
Escalibur - fencing club
T2T MUD

Other blogs
nvsotirova
gerrgi
junkpaper
minerva

Geodesy
http://toposandanski.blogspot.com/
Решение за отстраняване на грешки
Процедура по отстраняване на грешки

Fun
Beginner drumset lessons series with Steve Houghton
Sand animations
Notpron riddle
Un gars, une fille - Québec

Other
Panoramio - Google Earth's Photographer
No Man's Land - тъпият ни фирмен сайт
Ugly ERP system by Infor

Съвети към мотопътешествениците

2007-03-13T15:46:00.001+02:00

by: Iron Butt Association
превод: Bat Dimo

1. Правилно преценяй физическите си възможности и не превишавай разумните граници. Ако до сега си имал пътувания от 450-500 км на ден, то едва ли в своето предстоящо пътуване трябва да планираш, примерно по 800-1000 км на ден. Изследване проведено от Iron Butt Association показва какви изменения се получават в графика на мотопътешественика, който неправилно си е разчел силите – средния пробег за денонощие в първите два дни е максимален, а след това започва да намаля, като към 7 ден е не повече от 65% от колкото в началото. Доказано е, че умората предизвикана от усилията да успееш да изминеш планираните, нереални км в много случаи довежда до произшествия с неприятен изход.

2. Забрави за високите скорости – забрави за чисто математическите разчети – високата скорост изобщо не означава, че ще пристигнеш по-бързо. Моментната и средната скорост малко са свързани помежду си. Спокойния моторист без напрежение отброява изминатите километри, любувайки се на пейзажа и за това покорява с по-малко физически усилия големи разстояния, докато «спортиста», който се стреми да задмине всички и да покаже най-добро време на участъка има следните проблеми: повишен разход на гориво и от това – повече време за търсене на бензиностанции; повишен риск от ПТП; разправии с органите на пътната полиция, физическо напрежение и др.

3. Остави вкъщи кафето и стимулиращите таблетки – тук всичко е просто – приемането на лекарства направени за поддържане на организма в будно състояние (Iron Butt Association поставя в този списък кафето и кока-колата) не е оправдано. Ако почувстваш умора или сънливост, по-добре спри, поспи малко ако е възможно или направи малко физически упражнения. Дъвченето на дъвка стимулира кръвообращението в главата и намаля риска от заспиване.

4. Подготви си мотоциклета за дълъг път – по време на отпуската времето тече ужасно бързо – защо да го губиш на пътя, плувайки в пътната мизерия, в опити да намериш или замениш повредена част? Най-често се среща оправданието за замяна на гуми или верига с намерението от тях да се изтискат още няколко км до следващия сервиз, където често се срещаш с неспособност да ти помогнат. Двигателното масло е високо качество позволява да увеличиш интервалите между неговата смяна. Освен това трябва да се отбележи, че при стабилно, равномерно движение свойствата на маслото се запазват по-дълго време, от колкото при ежедневно каране по градските улици или дългата зимна пауза. Много мотоциклетисти от Iron Butt Association си смянат маслото след 15-16 000 км на трасето и считат това за допустимо (пр. – според мен оптималният вариант за смяна на маслото при ниско оборотните машини е 7500 км).

5. Не слагай допълнителни прибори, детайли и аксесоари на мотоциклета си непосредствено преди пътуването. Не се препоръчва превръщането на предстоящия дълъг маршрут в изпитателен полигон за нови аксесуари, прибори или каквото и да е. Даже най-добрия механик може да сбърка, а прибора да откаже. Това касае и дрехите, и новия шлем, и ботушите, те се нуждаят от време, за да се почувстваш в тях като в своя кожа. Не забравяйте, че на тях доверяваме своя любим организъм – тялото си.

6. Екип с електроподгряване – много ценна вещ. Особено ако планирате движение след залез слънце. Нито един сериозен мото-пътешественик не пренебрегва това средство. Качествена и относително евтина дреха с електроподгряване можете да разгледате на www.widder.com

7. Бъди готов за пътуването, закупи всичко навреме за да не губиш време по пътя – правилото за относителната готовност на мотоциклета ти е в пълна сила и за целия багаж, който планираш да вземеш със себе си. Направи си списък с необходимите неща, които ще ти потрябват на по пътя и провери дали всичко си изпълнил преди пътуването. Разбира се “консумативи” като паста за зъби можеш да купиш и по пътя, но ако си си забравил вкъщи банските и плавниците (а отиваш на почивка на море) или лекарства, които е необходимо регулярно да взимаш – това може да стане проблем не само за тебе, но и за твоите спътници и да загубиш време в опити да намериш тези неща в непознато място.

8. Учи се да се бориш със скуката и еднообразието на ландшафта – продължителните пътувания предполагат наличието на откровено еднообразни пейзажи, които навяват скука и умора. За някои мотопътешественици няма нищо по-добро от шосе US 50 пресичащо пустинята Невада, докато за други дългия и монотонен път под горещото слънце е като път в ада (аз най-много мразя пътуването по магистралата – така ми се приспива ... ). За такива случаи е необходимо да разполагате с MP3 плеър или да напълните чантата на резервоара с бонбони или семки, от които да си похапвате по време на път. Както писахме по-горе, дъвченето повишава притока на кръв към мозъка и така се намалява възможността да заспиш.

9. Застраховай се за пътна помощ (в нашата страна е изпълнимо, макар, че по-ефективно и евтино би било да помолиш някой с бус или камион да ти помогне). Най-гадното нещо на пътя е да се озовеш някъде, където няма към кого да се обърнеш за помощ. Много застрахователни компании предлагат услугата – пътна помощ. Това може да се окаже полезно в даден момент.

10. За да стигнеш навреме цял, винаги си оставяй време за малко почивка. Човек е по-ефективен, когато е отпочинал. Опитвай се правилно да прецениш кога да спреш и да поспиш. Краткия сън винаги е бил с пъти по-добро средство, отколкото седенето в крайпътно заведение на чаша кафе. Дори ако не можеш да заспиш, държането на очите затворени за 20-30 минути успокоява страшно много и очите си отпочиват от напрежението.

Някои симптоми на умората:

- не можеш да поддържаш зададената скорост без излишно напрежение. Ако видиш, че неволно забавяш скоростта и после осъзнавайки го нервно подаваш газ за да наваксаш време – трябва да си отпочинеш.
- при движение в тъмната част на денонощието забравяш да превключиш дългите на къси светлини
- започваш дълго да мислиш и да се колебаеш преди взимането на решения. Да спра на тази бензиностанция или да карам до следващата? По кой път да завия?
- усещаш как очите ти се затварят, звука на двигателя става монотонен, не си забелязал как си изправарил или са те изпреварили, не обръщаш внимание на пейзажа – ВНИМАНИЕ !!! – и най-малката грешка може да има лоши последици за пътуването ти или дори фатални за самия тебе.

11. Поддържай в себе си винаги положителни емоции – ако дъжда не ти е по душата, по-добре спри в близкия мотел и изчакай да спре да вали ден, дори два, отколкото да караш проклинайки под него. Същото се отнася и за регионите с горещо време – опитвай се да навърташ километрите през тъмната част на деня, когато е по-хладно. Сиреч не продължавай мотористването (карането на мотор) в условия, които не ти харесват и са способни да те вкарат гадно или угнетено разположение на духа. Тогава пътешествието ще престане да ти носи радост и да бъде развлечение, а нали заради това си тръгнал по пътищата?

12. Храни се нормално и правилно – лошо съчетание е бързата закуска и мото-пътуване. Това трябва да се запомни завинаги. Винаги се храни навреме. През делниците най-добре ставай за закуска след 9 часа сутринта. До това време хората бързащи за работа вече са закусали и няма да се наложи да чакаш на опашки. Почивните дни – хората искат да поспят повече и чак към 9-10 се събират за закуска. Вечеря – най-добре е да я консумирате по-рано (почти винаги мотопътешествениците пропускат обеда – това е като правило) иначе рискувате да попаднете в час-пик, когато кафетата и ресторантите са препълнени. Късната и обилна вечеря и последващото продължаване на пътя не е най-добрия вариант – вероятността да заспите е голяма. При посещението на заведение за хранене е много важно да си разпределите правилно времето. Как мото-пътешественика може да се позволи да губи ценно време, докато в кухнята приготвят закуската му? Не може!!! Заеми място по-близо до кухнята, вежливо кажи на сервитьорката, че бързаш и ако имат възможност да не се мотат със закуската ти. Поръчай си храната и помоли към нея да ти дадат и сметката (в някои заведения я носят чак след като си приключил и започнеш да ги викаш). Сега вече имаш време и за себе си – можеш да отидеш до тоалетната, да се измиеш, да отидеш по голяма и малка или каквато искаш нужда, във всеки случай водата освежава, да се намажеш с крем за слънце, да се обадиш вкъщи. В повечето случаи като се върнеш храната те чака готова на масата. С такъв образ спирането за храна, няма да ти отнеме повече от 20-30 минутки, които при добро разпределение на времето са напълно достатъчни за пълноценен топъл обяд / закуска / вечеря.

13. Зареждай с гориво навреме – струва ли си да “изсъхнеш” на пътя или да направиш 10 километрово отклонение в търсене на бензиностанция, при това за време, което си успял да икономисаш до този момент – струва ли си? Ако на непознат път видиш бензиностанция, а бензина ти е по-малко от средата – спирай и зареждай.

14. Обличай дъждобрана преди началото на дъжда – при вероятност за дъжд, още повече ако бензина ти е на половината – спри, зареди и си облечи дъждобрана. Не трябва да се пояснява, че по-добре е да се облечеш на сухо под навеса на някоя бензиностанция, от колкото подскачайки на един крак под някой мост, заливан от струите на колите, още повече, че тогава видимостта е много малка и можеш да пострадаш. За справки – Джоуви!

15. Купи набор за ремонт на гуми и се научи да го ползваш – ремонта на повечето безкамерни гуми с помощта на такъв набор е проста работа, така, че нямаш оправдание ако си намерил пирон в гумата, а не носиш такъв набор. Използвай част от набора вкъщи за сухи тренировки и за придобиването на опит, за да не губиш ценно време на пътя.

16. Винаги носи мобилен телефон – е, няма да можеш да го използваш в Долината на смъртта или в Странджата, но ще бъдеш удивен от количеството на местата, от които можеш да се свържеш с близките си или да повикаш пътна помощ. Телефона силно облекчава живота и с неговата помощ събитие, което по-рано е прецаквало отпуската ти, сега се превръща с малко забавяне.

17. Купи си качествени инструменти – често инструментите, които влизат в комплектацията на мотоциклета са некачествени. Най-добре е да се заменят с по-добри от типа Snap-On или Sears’ Craftsman. Прибави и цифров волтомер и набор “камъни” с тресчотка.

18. Винаги носи със себе си не по-малко от 2 литра питейна вода. При това не е необходимо да се приготвяш за поход в пустинята. Представи си каква жажда ти предстои да изпиташ бутайки мотоциклета си след авария за да го оставиш на безопасно място? Водата следва да се съхранява в два контейнера – единия за постоянно използване, а другия за непредвидими ситуации. Теорията в този случай е проста до безобразия – ако всичката вода е в една бутилка, много бързо и незабележимо тя ще свърши. На непознато място не трябва да се пие водопроводна вода. Разликата в различните начини на пречистване може да стане причина за неприятни последствия.

19. Винаги носи със себе си аспирин – той се е превърнал в култово “лекарство за всякакви болести” в средите на мото-пътешествениците. Аспирина притежава способността незначително да повишава телеснатата температура на човек и понижава чувствителността към слаби болки. Също така е известен като анти-съсирващо средство и не трябва да се взема при кръвотечение след авария.

20. Вземи със себе си опаковка витамини – най-добър вариант се явява таблетка с мултивитамини, които се приемат веднъж дневно (аз не съм съгкасен с това, защото витамините, които се продават по аптеките се усвояват на 25 % от кръвта, останалата част натоварва кръвоносната и отделителната система, т.е. спори се за позлата от изкуствено създадените витамини - бел.пр.).

21. Ако взимаш със себе си мобилен компютър помисли и за навигационна система (е, разбира се, къде ще ходим без комп ? - бел.пр.). Много от навигационните системи обаче не са достатъчно съвършенни и често те водят по маршрут лишен от всякаква човешка логика, но и често вместо да кибичиш на светофарите в непознат град, те те извеждат по най-краткия път до околовръстното. Тези програми могат с потресаваща точност да изчислят дължината на целия маршрут. Болшинството мотоциклетисти в САЩ използват програмите DeLorme Map-N-Go и Street Atlas. Пакета на DeLorme включва в компонентите си GPS и има възможност да определи твоето точно местоположение. Има информация за времето, за състоянието на пътищата, задръствания, хотели, мотели, бензиностанции и т.н.

22. Избирай скоростта на движение в съответствие с видимостта и състоянието на пътя! Представи си – караш по качествено шосе със скорост от порядъка на 80 км/ч, асфалта е прекрасен, но има гъста мъгла. Видимостта не е особено добра. И изведнъж пред тебе изниква спрял автомобил без включени габарити. Ще можеш ли при тази скорост да спреш и да избегнеш удара? Смешно е само на пръв поглед, но такива случаи са ставали в действителност. Не бъде още един мотоциклетист, който е загинал заради невъзможността навреме да види препятствието. Същото касае и хубавото време – струва ли си да търкаш леглото в болницата, защото си решил в завоя да прибавиш повечко газ и да го минеш с търкащи се в земята степенки? Оцени тази сутиация от този ъгъл и това няма да се случи.

23. Искаш да останеш жив? Дръж се по-далече от камионите! Водачите на големи камиони не могат да търпят, ако някой се лепне за дълго време зад тях. Водача започва да проявява безпокойство, започва да гледа по-често в огледалото за задно виждане, което намаля вниманието отделяно за напред. И е възможно да пропусне някое препятствие. Камиона може и да успее да се справи с него, но ще можеш ли ти навреме да се дръпнеш настрани, когато то се появи между задните колела на прицепа? Случва се също регенерираните гуми на камионите да се разрушават по непонятни причини. В този случай падналата част получава ускорение от повече от 100 км/ч и представлява огромна опасност за движещия се отзад моторист, още повече, че зад прицепа човек се ориентира само по задните светлини.

24. Избави се от всички източници на дразнение и отвличащи фактори!

Удоволствието, което ни дава пътешестването с мотор е несравнимо с нищо друго на земята. Пожелавам на всички да го изпитат поне веднъж в живота си.

За пътниците върху моторите

2007-03-13T15:40:00.001+02:00

по материали от чуждестранната преса
превод: Tosho, bikerz.netissat.bg

Когато се качвате на задната седалка на мотоциклета, вие де факто поставяте живота си в ръцете на моториста. С помощта на тази статия може да разберете какво трябва да знаете и имате предвид преди да предприемете подобна стъпка.
Да се научи човек да кара мотоциклет е трудно и сложно, но още по-трудно е да го прави с пасажер. Няма училище, което да го научи на това.
Ако имате въпроси в повечето случаи ще трябва да питате моториста (водача), който може никога да не е карал с пасажер, и това да се превърне в един от големите проблеми, с които сте се сблъсквали. Ние решихме да публикуваме тази статия тук, защото тя ще е по-достъпна за хората, които ще имат нужда от помощ и ще се заинтересуват от нея.

Намерете моторист, който показва загриженост за вашата безопасност и комфорт, с удобен мотор и знайте, че усещанията ви като пасажер ще са прекрасни.

Какво да очакваме
Ако сте решили да приемете поканата на някой моторист да се повозите зад него или нея, нормално е да очаквате той/тя да има някакъв опит – както с карането на мотоциклет, така и с возенето на пасажери. Трябва да очаквате от моториста да ви увери, че носите подходящата екипировка и че я използвате правилно. Мотористът трябва да ви обясни как да се качите на мотоциклета, как да седнете и как да слезете от него, какво да правите в завой, или когато натиска спирачката или спира, и как да си комуникирате по основните въпроси: “Спри!”, “Намали!” или “Имам проблем!”. Човекът, на който поверявате безопасността си, трябва да покаже загриженост за вашето състояние и да желае да допринесе за радоста ви от пътуването.
Нека да обсъдим всички тези въпроси в детайли за да знаете какво да очаквате.

Опитът на водача
Да караш с пасажер изисква малко повече умения, отколкото ако си сам. Моторът е по-тежък, няма да е толкова чевръст в завоите, или пък да спира бързо. Ще бъде по-трудно да се балансира, когато сте спрели. Един начинаещ моторист няма опит и тези въпроси могат да се превърнат в предизвикателства. Така, че първият ви въпрос, след покана от някого да се повозите, трябва да бъде: “От колко време караш?” И ако ставаше въпрос за дъщеря ми бих искал да чуя: “поне от година”.

Подпитайте водача или други хора за опита и уменията му като моторист, преди да се съгласите да е повозите с него.

Бих продължил със следващите въпроси:
“От колко време караш този мотор?” и бих желал да чуя поне от 3 месеца.
“Как си се научил да караш?” Ако той е карал от години или се е учил с кросов мотор, то и двата отговора са приемливи. Но от начинаещ моторист бих желал да чуя, че поне е преминал курса за мотористи.
“От колко време караш с пасажери?” – ако той се нуждае от някой, с който да практикува, бих му отговорил да отиде и да практикува с майка си.
“Имаш ли необходимата категория в шофьорската книжка?” Това е много важно. За моторист, който не е взел категория, бих казал, че е недостатъчно сериозен по отношение на моторите или не вярва, че има уменията да премине този толкова простичък тест. Мотористи без нужните документи са доста по-често срещани в статистиките за катастрофи. Дори бих го помолил да ми я покаже. Няма категория – няма возене.
“Имаш ли застраховка?” Това е прост тест за отговорност и самоуважение. Ако той е сериозен в тези неща, той ще има такава, дори и тя да не покрива второто място.
“Катастрофирал ли си?” Ако оставим настрана факта, че катастрофата демонстрира съществувал проблем, мотористи, които катастрофират често са катастрофирали и наскоро.

Да питате правилните въпроси означава да се убедите в отношението и способностите на водача.

“Караш ли пил?” Ако той каже: “Амии-и-и, ако съм пил само една бира....” бих му отговорил с “Тъй ли? Хм.”
След това бих питал какво предлага той като маршрут. Ако това е еднодневна езда, за да отидете някъде, бих предложил първо един или два по-къси маршрута на този мотор. А бихте искали подобно нещо за да се уверите, че се чувствате комфортно с карането му и с мотора също.
Трябва да поставите и няколко условия за първите няколко пътувания. Водачът трябва да се съгласи да се повозите при вашите условия – ако вие се откажете, докато пътувате - обръщате и се връщате, или водачът да почака с вас докато някой приятел или такси дойде да ви вземе. Ако се уплашите по пътя, независимо от причината, това ви дава изход от ситуацията.

Екипировка
Питайте каква екипировка ще ви осигури и/или какво вие трябва да си набавите. Като минимум ще имате нужда от каска, който е DOT-сертифицирана, и водачът автоматично трябва да очаква да я носите. Независимо, че това се изисква от закона, ако нещо се обърка единствено тя стои между вас и смъртта. Ако мотористът ви каже, че той няма нужда да носи каска, за мен това е знак за неговата безотговорност и безразличие към рисковете на карането на мотор, или че просто не обръща внимание на реалностите в ездата. Това му мнение е или опасно, или нереалистично. Аз не бих яздил с него, нито бих позволил на някой от семейството си.

Кожените дрехи са повече от стил за някои мотористи. Те са ветропредпазващи и е изключително устойчиви на триене. Всъщност, DOT-каска е най-важната част от вашата защитна екипировка.

Размерът на каската за пасажера е малко труден въпрос. Мотористът няма да купи каска, която е за вас, още за първото каране. Въпреки това, твърде малката каска може да бъде неудобна, а дори и болезнена. Твърде голямата може да ви изпадне от главата при евентуална катастрофа. Аз бих одобрил каска, която дори и малко голяма, преминава “Изхлузващия тест”. А теста протича по следния начин. Поставете и закопчайте каската плътно по вас, хванете задния й край с двете ръце през каската, и дърпайте силно напред, опитвайки се да я изхлузите от главата си напред или нагоре. Ако успеете да я махнете – теста е неуспешен и ще имате нужда от друга (вероятно по-малка) каска. За по-детайлна информация на размер на каска и въобще избор на такава, вижте статията за закупуване на каска.
Някои пасажери се разочароват, когато мотористът им предложи шлем – такъв, който има елемент пред устата с отвор за очите, покрит с визьор. А не трябва да е така – мотористът е похарчил повече пари за да даде по-добра защита. В повечето случаи този тип каски включват и добра защита на очите, но ако няма визьор - то по-добре да си сложите очила или маска.

След главата ви, ръцете най-вероятно са следващата по важност част от тялото, която трябва да защитите. Добрите ръкавици са направени с материали, устойчиви на търкане.

Каската е наистина важна. Тя ще ви спаси при животозастрашаваща катастрофа. Всеки, който ви твърди обратното, е заблуден или нечестен. Останалата част от екипировката най-вероятно би ви защитила от болки и страдания. Трябва да носите дълги панталони. Дори и кратките преходи могат да оставят белези по краката ви за цял живот. Дънките са приемлив начин за защита, въпреки че по-дебелите платове са по-добри. Не се качвайте по шорти или пък приемайте поканата на моторист, който носи такива (който още веднъж не преминава теста за реална оценка на риска)
Ако нямате ръкавици, то мотористът трябва да ви снабди с такива. Дори чифт дебели работни ръкавици ще ви свършат работа, ако са подходящия размер. Доброто пасване е важно. Така те нямат да паднат, ако нещо се обърка. Ръкавиците без пръсти още веднъж показват отношение без замисъл. Ръкавиците трябва да покриват цялата ръка.
Якетата за мотористи предлагат екстри, които да ги направят по-удобни за езда и да осигурят по-добра защита при падане. В случай, че нямате такова яке, яке от здрав плат е по-добре отколкото нищо. Дънково яке е по-добро от яке, направено от лек материал.
Истинските ботуши за мотористи са готини, но всяка твърда обувка, която покрива стъпалото и глезена, ви дава подходяща защита. Ако нямате обувки, които да покриват глезена ви, тогава изберете обувки, които покриват цялото стъпало. Уверете се, че не висят връзки, които биха могли да попаднат в задното колело или във веригата (ремъка), което може да ви нарани или да е причината за катастрофа.

Преди да се качите
Ако преди не сте се качвали или сте го правили рядко, водачът трябва да изясни определени детайли с вас. Той трябва да ви покаже как да се качвате и слизате от мотора. Това включва и дали трябва да се качите първи (обикновено не, но става все по-срещано при големите мотори с облегалки за пътника), дали очаква от вас да използвате стъпенките за пасажера за да се качите или просто да преметнете крак през седалката (предупредете го ако не знаете как), от коя страна да се качвате, дали можете да използвате раменете или ръцете му за да се стабилизирате, и най-важното – как да ви потвърди, че той е готов да се качвате. Ако го изненадате, можете да обърнете мотоциклета. Когато карането приключи, кой слиза първи – вие или той? От коя страна и дали да използвате стъпенките за да слезете? Трябва да ви предупреди и за всички горещи части, обикновено ауспуховата система, за да не ги докосвате.

Водачът трябва да ви обясни всички аспекти на ездата, включително и какво да правите с краката си, когато спрете.
Той трябва да ви покаже къде да си сложите краката докато пътувате, и това би трябвало да са стъпенките за пасажера.Ако те могат да се сгъват, той трябва да ви демонстрира как да го направите и да се увери, че са спуснати. Той трябва да ви предупреди да пазите краката си от колелото и задвижващата система, въпреки че проблемите там са редки. При спиране, той трябва да удържа мотора без вашата помощ, тъй че би трябвало да ви каже да си държите краката на стъпенките при спиране.Ако не го направи – бих се колебал да се возя с него. Трябва да го предупредите, ако искате да си спуснете краката при спиране.

Освен ако няма голяма облегалка, трябва да си направите сметката, че ще се държите за талията на водача през повечето време.
Трябва да уточните за какво ще се държите. Това няма да е голям проблем при мотор с голяма облегалка за пасажера, но при останалите мотори трябва да се придържате към водачът в областта на талията поне с една ръка. Ако има голяма дръжка около вашата седалка, то можете да се хванете за нея с другата ръка, ако позицията е удобна. В противен случай трябва да се държите за талията на водача с двете ръце. За водача съществуват колани с дръжки, които да улеснят хващането на псажера, макар че те рядко са полезни. Не се дръжте и за раменете или ръцете му, тъй като така можете да повлияете на контрола върху мотоциклета. А даже не се опитвайте да използвате някои от каишките, привързани към седалката. Те предлагат нестабилна връзка и могат да влият върху стабилността на мотора.

Лягане в завоите
Водачът трябва да ви обясни какво очаква от вас, когато лягате в завоите. Позицията на тялото ви оказва влияние върху завиването и крена (ъгъл на наклона), така че каквото и да правите, това ще окаже влияние върху контрола на мотоциклета. Аз обикновено казвам на пасажерите ми да стоят неутрално – да не се накланят с или против наклона – а да гледат над моето вътрешно рамо. Важно е да не премествате рязко центъра на тежестта си в завой. Трябва да знаете също така, че ако не се чувствате комфортно от крена, то опитът ви да изправите мотора ще има обратен ефект. Водачът ще трябва да го наклони още повече в завоя за да се задържи на идеалната крива.

Като пасажер докато завивате трябва да се накланяте с мотоциклета – ни повече, ни по-малко. Гледайте над вътрешното рамо на водача, и ще се намирате точно където трябва.
На някои мотори, като големите широки крузъри, частите им заорават в завоя доста лесно. Водачът трябва да ви предупреди за това и дори да ви го демонстрира на някой паркинг. Той трябва да е достатъчно запознат с мотора, че да ви предупреди когато това ще се случи за пръв път. Въпреки, че това може да има обезпокояващ звук, особено ако не го очаквате, той не сигнализира нещо опасно.

Спиране и ускоряване
По време на агресивно спиране, вие може да се притиснете към водача. Хубаво е, ако имате ръкохватка за хващане, да я използвате и да намалите натиска върху водача. Въпреки това, той има по-добра опора и трябва да може да задържа и вашето тегло при агресивно спиране. Вие може да пожелаете да се подпирате на гърба му с ръце, или просто да се облегнете на него. Някои мотористи (обикновено мъже) с пасажери (обикновено жени), които пробват евтини номера за интимничене, биха спирали по-рязко или по-често отколкото е необходимо. Тази практика се нарича “цицо-мачкане”, и ако се чувствате обект на такава практика – не се притесняайте и му го кажете.

Множество мотори не предлагат нещо повече за придържане от каишка над седалката. Не се притеснявайте. Водачът е много по-сигурна опора от тези неща, които са особено неизползваеми при спиране.
Мотоциклетите могат да ускоряват доста по-бързо от колите, което може да ви донесе проблеми ако нямате облегалка. Понякога по ред причини не можете да се хванете добре за водача, и трябва да се държите здраво само със стискане на краката си. Ако това е проблем, направете необходимото за да го споделите с водача, така че той да ускорява по-леко или да ви осигури по-сигурна опора. Той също така трябва да преминава от постоянна скорост или намаляне към ускорение постепенно, така че да имате време за рекция. Въпреки това, вие също трябва да наблюдавате ситуацията на пътя, така че да очаквате случващото се.
Не е рядко срещано явление да ви се удрят каските при спиране или ускорение. Не се извинявайте. Обикновено това не е проблем, и най-често е грешка на водача, защото не кара плавно както би трябвало.

Комуникацията и първият път
Преди да тръгнете на пътешествие, което по-дълго от кръгче около квартала, трябва да установите няколко основни сигнала за комуникиране на основните нужди. Например, потупване по дясното рамо означава: “Искам да спрем, когато е удобно.” Две потупвания означават: ”Спешно е.” Три потувания вече ще означават: “Спирай веднага.” Потуване по лявото рамо означава: “Гледай напред!” или където посочвате. Потуването на двете рамена би означавало: “Имам проблем.” Палците нагоре означава: “Забавлявам се!, а палците надолу – обратното. Ако сочите с палците настрани – “Абсолютен кеф. Не ме занимавай с други неща.” Най-вероятно ще можете да си комуникирате при ниски скорости или когато сте спрели, но при по-високи вятърът ще ви пречи. Леко потупване на ръцете пред водача може да означава: “Моля те, намали малко.”
В плана трябва да има спирка след първите няколко минути на първото каране за да обсъдите нещата, и на всеки 20 до 30 минути след това. Трябва да можете да уточните предварително колко дълъг ще бъде маршрута.
Както отбелязах по-рано, първата екскурсия трябва да е кратка, с опция да не се налага да се возите повече ако не ви хареса. Желателно е да сте само един мотор, тъй като пътуването с група мотори може накара вашия водач да прави това, което правят другите. Другите мотори и ездачи ще отвличат вниманието ви. Идеалният маршрут изключва натоварени отсечки, а и спазването на ограниченията за скорост са също добра идея ако планирате по-дълги маршрути в бъдеще.

Вашата първа екскурзия трябва да включва и спиране за донагласяване и възможност да попитате въпроси или да се оплачете.

Трябва да се уверите, че не се чувствате неприятно и се наслаждавате, преди още да се качите на мотора. Ако водачът на мотора ви кара да се чувствате некомфортно – най-добре прекратете нещата преди да са станали по-зле.

Моторът
Една жена наскоро ми каза за нейната първа покана да се повози на мотор и изненадата й, че няма облегалка за пасажера “или каквото и да е, което да ви пази от изпадане”. Предполагам, че това е било повече от проблем, тъй като тя не е искала да се държи за човека, който я е поканил на разходката.

Облегалка за пасажера (или още “sissybar”) ще добави сигурност. Тази комбинация от облегалка и куфари за Кавазаки е допълнителен аксесоар.
Разбира се, съществуват различни аспекти на мотора, които могат да направят пътуването по-удобно и приятно или обратното. Облегалките са най-желаната екстра от пасажера, и колкото е по-голяма – толкова по-добре. Всъщност много малко мотори се правят с облегалки за пасажера, тъй че не се надявайте много на това. Обикновено най-големите облегалки са онези, който са част от куфарите, и могат да включват облегалки за ръцете и тонколонки (с копчета за управление на радио-касетофона). Съществуват и такива комплекти (като тези от Custom World International) за крузъри, които предлагат същите големи облегалки за гърба и ръцете. Те позволяват на пасажера да почива и да се чувства безопасно без да се държи за водача. По-малките облегалки могат просто да предпазват пасажера от изпадане без да имат място, където да се облегнете.
Самата седалка е следващия важен елемент. Идеалната седалка е дълбока и удобна, достатъчно широка за вас и предлагаща достатъчно пространство за да намерите удобно място без да се тъпчете във водача. Тясната седалка е не само некомфортна. Но и ще ви накара да се чувствате по-несигурни. Тя не трябва да е наклонена назад (има такива, например на Harley V-Rod), а и всеки наклон напред трябва да е достатъчно малък за да не се пързаляте и бутате във водача. Множество крузъри и туръри предлагат повдигната седалка за пасажера, която позволява лесно да гледа над рамото на водача. Пасажерската част от седалката трябва да се има в предвид при предварителната проверка на пътуването. Ако смятате да развивате подобна дългосрочна връзка с някой, който има неудобна седалка за пасажера, попитайте дали може да я смени. Почти всеки мотор може да се екипира с по-добра седалка или просто по-удобно място за пасажера.
Стъпенките също може да се проблем, ако изкривяват крака ви по неудобен начин или не ви позволяват да ги ползвате за опора на тялото си (което може да е много важно при бабуни). Поставки за краката, широки плоски пластини предоставящи просторно място за краката ви, предлагат повече гъвкавост и могат да се поставят на множество крузъри и туръри.
Нормално е водачът да нагласи окачването за да е в съответствие с добавеното тегло на пасажера. Но дори и това ще допринесе малко за подобряването на лошо калибрирано окачване или при някой с малък опит. Поради множество причини мотоциклетите не се управляват толкова лесно като колите, а някои са направо ужасни. Понякога окачването може да се подобри с части от други производители. От друга страна вибрациите са завинаги. Ако жуженето е неприятно не можете да направите друго освен да слезете, въпреки че водачът може да прекрати работата на машината в неприятните обороти, ако го помолите.
Всеки от тези аспекти на мотоцклети, които ви касаят, трябва да се дискутират с водача. Той може да направи някакви подобрения или най-малкото да промени нещо преди да повози следващия си пасажер.
Децата-пасажери изискват специално разглеждане, което бихме коментирали в друга статия.

Бъдещи приключения
Ако вашите ранни опити като пасажери на мотоциклет ви накарат да искате още, има множество пътища, по които да тръгнете. Ако искате вие да станете моторист, можете да изполазвате един от курсовете – в безопасна обстановка, с осигурен мотоциклет и професионални инструктори. Това е много по-безопасен и лесен начин да се научите отколкото с приятел.
Ако планирате да си останете пасажер, вие и вашият водач можете да откриете някой от онези курсове, които са адресирани към подобни отношения.

Положителният първи опит като пасажер може да отвори множество вълнуващи възможности, включително туризма на мотоциклет.
Ако планирате да се яздите постоянно, независимо дали като водач или пасажер, вие ще трябва да си закупите ваша собствена екипировка. Удобната каска е най-голямото вложение по отношение на пари, безопасност и комфорт. Можете да намерите съвети за закупуването на каска в друга статия. Яке или костюм за езда е следващата голяма покупка, обаче ръкавиците също трябва да са сред първите покупки. Ако яздите често или правите туристически пътувания с мотоциклет, то и дъждобрана ще ви е необходим. Такъв дъждобран, който е направен за мото-туризъм, е по-добър от обикновения и ще издържи повече. Ако яздите често, ще ви е необходима и такава екипировка, която да ви предпазва от различните атмосферни промени.
Най-голямата стъпка към удоволствието на задната седалка на мотоциклета е да намерите опитен и разсъждаващ водач. С негова или нейна помощ, вие можете да поставяте въпроси за удобството или безопасността и да отворите вратите на един нов свят, който никога няма да опознаете през прозорците на колата.