Много съм го повтарял, та ще го напиша и в блога: дегустирането не е нещо по-сложно от слушането на музика или четенето на книги. Не е дарба и не е необходимо сетивата да са по-изострени от нормалното. Почти всеки човек се ражда с достатъчно добро зрение за да може да различава буквите. Също така почти всеки човек се ражда със сетива, достатъчно добре развити за да могат да различават вкусовете и миризмите.
За да се научим да четем е необходимо да запомним буквичките и думите. И обикновено е нужно някой да ни ги покаже, да ни ги обясни и да ни остави да се поупражняваме. Може би няма да станем добри литератори, но със четенето ще се справим, даже и зрението ни да не е от най-острите.
Същото нещо е и с дегустирането. Всеки ден се храним и много добре знаем кое ястие е любимото ни. Знаем и кога мирише вкусно от кухнята. Също както сме запомнили буквите и думичките, ние познаваме и помним добре вкуса на черешите, сливите, ананаса, картофите.
Малко по-трудно става при виното, защото там се комбинират няколко различни вкуса. Също както при салатите - мексиканската салата има много неща + добри количества царевица, при шопската - домати, краставици, сиренце. Разликата е че сме имали възможност да опитаме и доматите, и царевицата и сиренето поотделно, да запомним вкуса им и да го разпознаем в салатата. А виното няма как да разделим на съставните му части за да ги запомним по-лесно. Там алкохолът и киселините сякаш нарочно ни пречат. А пък гроздето е уникален плод, който няма собствен вкус, ами е способен да съчетава куп различни вкусове и аромати/вкусове - ягоди, пипер, шоколад - в различни комбинации и с различна сила. Така че - нищо страшно при дегустирането на вино. Само трябва да помним че е съставено от множество вкусове, които можем да търсим и сравняваме. Като много разнообразна салата.
Опитните дегустатори просто са запаметили възможно по-голям брой вкусове и ги разпознават - така както ние разпознаваме думите в текста. Сетивата им не са по-чувствителни от вашите. Дори голяма част от тях пушат - дробовете им са се натъпкали с дим, зъбите им са пожълтели от никотина и въпреки това си вършат работата успешно.
Бравос Жоре ... това ми хареса...
ReplyDeleteЖоро, това ми хареса. За мен дегутацията е като възпитанието, само дето си възпитаваш вкусовете като в това участва и вкусовата ти памет. А вазпитанието е възприет опит и предаден опит. Ако някой е научен да харесва л.й.а -той харесва л.й.а. Премерно хората харесващи упърдените домашни "вина" казват, че са по-добри от "магазинните" при положение, че може въобще да не са опитвали такива. Ти вярваш ли, че някой не харесва вкуса на шоколад-аз не-може така да са го научили родителите му като по този начин са пестили пари или са му пазили зъбите например. Според мен дегустацията е споделяне на вкусове но за да можеш да го правиш не трябва да имаш скруполи и притеснения а и да си опитвал много неща за да отбележиш асоциациите и за да изразиш вкуса си с думи.
ReplyDelete