(линкчетата водят към снимките)
Живях в една странна къща няколко месеца. Дървена къщурка, намираше се на Magnolia Str в Милдура и се вижда в Street view на Гугъл. През дъските на пода можех да видя пръстта на мазето, в което никога не събрах смелост да сляза. Старата госпожа е пълничка усмихната жена, която води спокоен живот и вечер си попийва кенчета бърбън с кола в големия си фотьойл. В къщата няма гарван, но от стената срещу леглото ме гледаха летящи черепи с рога и трикрако нещо. По стените имаше множество картини - на мъж с огромен корем (братовчед-човекоядец навярно), на чудвище което разкъсва безпомощна жена и разни други такива. В долапа на госпожата имаше колбички (празни, за мое успокоение), а вместо маса в хола имаше голям леко зловещ сандък, който никога не видях да се затваря. Да спомена ли малката печка. Не че в Австралия й е необходима, ама ей-така - колкото да напомня за Хензел и Гретел. Госпожата никога не парадираше с нищо. Нито си слагаше черен грим, нито носеше някакви пръстени с прилепи или тем подобни, с които се кичат невръстните метълчета. Искам да кажа че не се правше на интересна нарочно. За картините ми каза небрежно - "Един приятел ми ги подари, той така си рисува". Останалите неща в дома и бяха обикновени и леко ретро. Включително колата и лаптопа й.
Човек би си помислил че ако съществуваха вещиците, но в днешно време не им се занимава с гулпости, то къщта на една тяхна потомка би изглеждала точно по този начин.
Tuesday, December 8, 2009
Monday, December 7, 2009
Дегустиране
Много съм го повтарял, та ще го напиша и в блога: дегустирането не е нещо по-сложно от слушането на музика или четенето на книги. Не е дарба и не е необходимо сетивата да са по-изострени от нормалното. Почти всеки човек се ражда с достатъчно добро зрение за да може да различава буквите. Също така почти всеки човек се ражда със сетива, достатъчно добре развити за да могат да различават вкусовете и миризмите.
За да се научим да четем е необходимо да запомним буквичките и думите. И обикновено е нужно някой да ни ги покаже, да ни ги обясни и да ни остави да се поупражняваме. Може би няма да станем добри литератори, но със четенето ще се справим, даже и зрението ни да не е от най-острите.
Същото нещо е и с дегустирането. Всеки ден се храним и много добре знаем кое ястие е любимото ни. Знаем и кога мирише вкусно от кухнята. Също както сме запомнили буквите и думичките, ние познаваме и помним добре вкуса на черешите, сливите, ананаса, картофите.
Малко по-трудно става при виното, защото там се комбинират няколко различни вкуса. Също както при салатите - мексиканската салата има много неща + добри количества царевица, при шопската - домати, краставици, сиренце. Разликата е че сме имали възможност да опитаме и доматите, и царевицата и сиренето поотделно, да запомним вкуса им и да го разпознаем в салатата. А виното няма как да разделим на съставните му части за да ги запомним по-лесно. Там алкохолът и киселините сякаш нарочно ни пречат. А пък гроздето е уникален плод, който няма собствен вкус, ами е способен да съчетава куп различни вкусове и аромати/вкусове - ягоди, пипер, шоколад - в различни комбинации и с различна сила. Така че - нищо страшно при дегустирането на вино. Само трябва да помним че е съставено от множество вкусове, които можем да търсим и сравняваме. Като много разнообразна салата.
Опитните дегустатори просто са запаметили възможно по-голям брой вкусове и ги разпознават - така както ние разпознаваме думите в текста. Сетивата им не са по-чувствителни от вашите. Дори голяма част от тях пушат - дробовете им са се натъпкали с дим, зъбите им са пожълтели от никотина и въпреки това си вършат работата успешно.
За да се научим да четем е необходимо да запомним буквичките и думите. И обикновено е нужно някой да ни ги покаже, да ни ги обясни и да ни остави да се поупражняваме. Може би няма да станем добри литератори, но със четенето ще се справим, даже и зрението ни да не е от най-острите.
Същото нещо е и с дегустирането. Всеки ден се храним и много добре знаем кое ястие е любимото ни. Знаем и кога мирише вкусно от кухнята. Също както сме запомнили буквите и думичките, ние познаваме и помним добре вкуса на черешите, сливите, ананаса, картофите.
Малко по-трудно става при виното, защото там се комбинират няколко различни вкуса. Също както при салатите - мексиканската салата има много неща + добри количества царевица, при шопската - домати, краставици, сиренце. Разликата е че сме имали възможност да опитаме и доматите, и царевицата и сиренето поотделно, да запомним вкуса им и да го разпознаем в салатата. А виното няма как да разделим на съставните му части за да ги запомним по-лесно. Там алкохолът и киселините сякаш нарочно ни пречат. А пък гроздето е уникален плод, който няма собствен вкус, ами е способен да съчетава куп различни вкусове и аромати/вкусове - ягоди, пипер, шоколад - в различни комбинации и с различна сила. Така че - нищо страшно при дегустирането на вино. Само трябва да помним че е съставено от множество вкусове, които можем да търсим и сравняваме. Като много разнообразна салата.
Опитните дегустатори просто са запаметили възможно по-голям брой вкусове и ги разпознават - така както ние разпознаваме думите в текста. Сетивата им не са по-чувствителни от вашите. Дори голяма част от тях пушат - дробовете им са се натъпкали с дим, зъбите им са пожълтели от никотина и въпреки това си вършат работата успешно.
Правене на вино - трудна работа
Наскоро премятах учебник по хлебопроизводство и си мислех че е почти толкова досаден колкото учебниците по млекопроизводство. В сравнение с тях винарските книги са като детски приказки. Точно така, предимно приказки и истории, познание натрупано посредством предаването на недоизучени казуси от един винар на друг, от едно поколение на други. И много малко наука в цялата работа.
Реших да споделя това с Гери докато придремваме в автобуса. Разказах й за това как научните изследвания върху виното са напреднали само дотолкова, че да стане ясно колко сложни са всъщност процесите и съединенията във виното и виносъздаването. Е, хайде, хайде, дрождите превръщат захарите в алкохол и готово - би казал някой. Да ама никой не го казва. Защото всеки в бранша е наясно че алкохол са произвежда лесно, но всички онези неща които правят хубавия и многообразен цвят, вкус и аромат на виното - там неизменно седи етикетът "недостатъчно изучени". Съединенията и процесите, които повреждат виното сме изучили сравнително добре и пълно. Ние, професионалистите, можем да го опазим от повечето вреди. Но само толкова. Само го пазим. То и до ден днешен си се прави само. И е прекалено сложно за да разберем как става това и как гроздето успява да комбинира в себе си вкусовете и ароматите на куп други плодове.
Докато разказвах това на Гери, се сетих че тя взима причастие. Нали се сещате - плът и кръв Христова, в неделя сутрин на смирените овчици. Хлябът е плътта, а виното е кръвта. Не се сещам за нещо по-подходящо да изобразява кръвта Му.
Реших да споделя това с Гери докато придремваме в автобуса. Разказах й за това как научните изследвания върху виното са напреднали само дотолкова, че да стане ясно колко сложни са всъщност процесите и съединенията във виното и виносъздаването. Е, хайде, хайде, дрождите превръщат захарите в алкохол и готово - би казал някой. Да ама никой не го казва. Защото всеки в бранша е наясно че алкохол са произвежда лесно, но всички онези неща които правят хубавия и многообразен цвят, вкус и аромат на виното - там неизменно седи етикетът "недостатъчно изучени". Съединенията и процесите, които повреждат виното сме изучили сравнително добре и пълно. Ние, професионалистите, можем да го опазим от повечето вреди. Но само толкова. Само го пазим. То и до ден днешен си се прави само. И е прекалено сложно за да разберем как става това и как гроздето успява да комбинира в себе си вкусовете и ароматите на куп други плодове.
Докато разказвах това на Гери, се сетих че тя взима причастие. Нали се сещате - плът и кръв Христова, в неделя сутрин на смирените овчици. Хлябът е плътта, а виното е кръвта. Не се сещам за нещо по-подходящо да изобразява кръвта Му.
Вещици-вълшебнички
Има няколко типа такива. Първите са като врани - въртят любопитни оченца, разравят с човка, търсят и откриват чудни неща. Събират ги грижливо в гнездото си, записват ги на мрз плеъра, снимат ги, разказват ги в потайаните си блогове. Тези вещици-вълшебнички (ВВ) са доста пъстри, шарени и интересни. Ако ви допуснат в стаята си, можете да загубите дни в прехласване по разни дребни нещица, наредени по полиците и залепени по стените - кое от кое по-вълшебно и уникално. Някои от тях създават самите те, със собствените си ръце - бавно и с много старание, вдъхновени от някое чудо, което са открили наскоро. Творенията си показват срамежливо, само на избран кръг хора и много се гордеят с тях.
Представителките на другия тип ВВ далеч не си поставят за цел да събират, колекционират или систематизират каквото и да било. И те, както първия вид имат остър поглед за всяко късче магия или изкуство. Забелязват го отдалече, радват му се, възхищават му се, коментират го със околните и ето че изниква следващо чудесно нещо, което си струва да бъде разгледано и изкоментирано. Тези ВВ не пропускат дори мъничките искрици магия. Точно затова и нямат колекционерски намерения - хубавите неща са прекалено много за да бъдат пазени и помнени всичките.
При всичката си разпиляност, този втори тип ВВ е доста креативен. Непрекъснато създава нещо и в главата му се въртят идеи за създаването на още поне 5 други неща. Не смята творенията си за нещо изключително - те също са много на брой и често пъти се творят заради самото удоволствие от творенето. Ако се пръкне шедиовър - толкова по-добре.
Предполагам че съществуват и междинни типове, на които не съм се натъквал.
Може би вече се питате защо говоря само в женски род. Хмз, мисля че ако става въпрос за мъж, то той се оказва или добър писател, или чудак-механик със странни изобретенийца, или много печен работник в IT сектора.
Представителките на другия тип ВВ далеч не си поставят за цел да събират, колекционират или систематизират каквото и да било. И те, както първия вид имат остър поглед за всяко късче магия или изкуство. Забелязват го отдалече, радват му се, възхищават му се, коментират го със околните и ето че изниква следващо чудесно нещо, което си струва да бъде разгледано и изкоментирано. Тези ВВ не пропускат дори мъничките искрици магия. Точно затова и нямат колекционерски намерения - хубавите неща са прекалено много за да бъдат пазени и помнени всичките.
При всичката си разпиляност, този втори тип ВВ е доста креативен. Непрекъснато създава нещо и в главата му се въртят идеи за създаването на още поне 5 други неща. Не смята творенията си за нещо изключително - те също са много на брой и често пъти се творят заради самото удоволствие от творенето. Ако се пръкне шедиовър - толкова по-добре.
Предполагам че съществуват и междинни типове, на които не съм се натъквал.
Може би вече се питате защо говоря само в женски род. Хмз, мисля че ако става въпрос за мъж, то той се оказва или добър писател, или чудак-механик със странни изобретенийца, или много печен работник в IT сектора.
Monday, November 23, 2009
Алфата на Кольо
Кольо има Алфа-Ромео в три екземпляра. Една бяла и две червени. Обикновено едната от тях работи. Има и още няколко коли от други марки в полуремонтирано състояние. Кольо е доста способен авто-монтьор, който се шегува че мрази да ремонтира собствените си коли, защото няма кой да му плаща труда. Веднъж ми показа една много интересна къща, която стои недостроена от дълги години и хората живеят в една стаичка на първия етаж. Обясни ми че къщата е на бившия главен архитект на Петрич и пак, подхилквайки се, добави: "Сега разбираш защо моите коли да не са ремонтирани, нали?"
И ето една весела ситуацийка, който ни се случи миналия петък. С Гери тръгнахме за София (по тъмно, естествено) и на Кресна установихме че динамото ни пак не работи. Естествено викнахме Кольо да донесе един резервен акумулатор, за да се върнем обратно.
Кольо е верна дружка и бързо се отзова, пакрина една от алфите си пред нас и се почна спасителната операция. Първо трябваше да извадим акумулатор от неговата кола: "Жоро, мърдай тая ръчка тука, аз ще отида отпред да лашкам капака, че не се отваря" ;)
После, след като всички коли в горупата запалиха, преди да потеглим се уговорихме:
Аз: Да карам ли на габарити само?
Кольо: А, не не, само ако видиш че много пада акумулатора.
Аз: Добре, карай тогава пред мене и ако видиш че ми избледняват яко фаровете, дай сигнал.. например пусни аварийки.
Кольо: Е ама не ми работят аварийките...
Някъде по път за вкъщи Кольо звънна на Гери. Аз веднага се сетих - фаровете ми бледнеят, трябва да мина на габарити, за да не свърши акумулатора преди да стигнем Но се оказа друго - Кольо питаше Гери дали дали кара прекалено бавно, защото нямал километраж да види с каква скорост се движи :] По това време вече Гери яко се хилеше, а аз реших че щом в блога ми има място за чичо Мето и неговата къща, то ще се намери такова и за Кольо с неговата Алфа.
ПС: Сестрата на Кольо ме поправи: той има пет коли Алфа Ромео - четири от модел 75 и една 33-ка!
И ето една весела ситуацийка, който ни се случи миналия петък. С Гери тръгнахме за София (по тъмно, естествено) и на Кресна установихме че динамото ни пак не работи. Естествено викнахме Кольо да донесе един резервен акумулатор, за да се върнем обратно.
Кольо е верна дружка и бързо се отзова, пакрина една от алфите си пред нас и се почна спасителната операция. Първо трябваше да извадим акумулатор от неговата кола: "Жоро, мърдай тая ръчка тука, аз ще отида отпред да лашкам капака, че не се отваря" ;)
После, след като всички коли в горупата запалиха, преди да потеглим се уговорихме:
Аз: Да карам ли на габарити само?
Кольо: А, не не, само ако видиш че много пада акумулатора.
Аз: Добре, карай тогава пред мене и ако видиш че ми избледняват яко фаровете, дай сигнал.. например пусни аварийки.
Кольо: Е ама не ми работят аварийките...
Някъде по път за вкъщи Кольо звънна на Гери. Аз веднага се сетих - фаровете ми бледнеят, трябва да мина на габарити, за да не свърши акумулатора преди да стигнем Но се оказа друго - Кольо питаше Гери дали дали кара прекалено бавно, защото нямал километраж да види с каква скорост се движи :] По това време вече Гери яко се хилеше, а аз реших че щом в блога ми има място за чичо Мето и неговата къща, то ще се намери такова и за Кольо с неговата Алфа.
ПС: Сестрата на Кольо ме поправи: той има пет коли Алфа Ромео - четири от модел 75 и една 33-ка!
Friday, October 2, 2009
Не се женам !!!
Веселка е тази песничка, трябва човек определено да положи усилие да разбере текста, аз не съм успял напълно. Герката ми я изрови отнякъде. Обърнете внимание и какви физиономийки прави солистът: http://www.youtube.com/watch?v=tqXbEiKrkqM
ПС: Колежката ми прати друг линк за същата песен + превод :)
http://www.youtube.com/watch?v=aNktPy8JxTs
Да ме молат не се женам,
да ме молат да ме колат.
Не, не, не се женам, не (2)
Ей го брат ми се ожени
и от жена глава не премя (вдига)
Не, не, не се женам, не (2)
Ако вземам млада мома,
не ке се завръти дома
Не, не, не се женам, не (2)
Ако вземам жена стара
денем, нокем ке се кара.
Не, не, не се женам, не (2)
Ако вземам яз вдовица,
ке донеси бугла (много) деца.
Не, не, не се женам, не (2)
Ако вземам оставена,
не ке седи ни два дена.
Не, не, не се женам, не (2)
Ако вземам селско чедо,
оно ке ми вика дедо.
Не, не, не се женам, не (2)
Ако вземам градска мома,
ке ме изтера (изхвърли) от дома.
Не, не, не се женам, не (2)
ПС: Колежката ми прати друг линк за същата песен + превод :)
http://www.youtube.com/watch?v=aNktPy8JxTs
Да ме молат не се женам,
да ме молат да ме колат.
Не, не, не се женам, не (2)
Ей го брат ми се ожени
и от жена глава не премя (вдига)
Не, не, не се женам, не (2)
Ако вземам млада мома,
не ке се завръти дома
Не, не, не се женам, не (2)
Ако вземам жена стара
денем, нокем ке се кара.
Не, не, не се женам, не (2)
Ако вземам яз вдовица,
ке донеси бугла (много) деца.
Не, не, не се женам, не (2)
Ако вземам оставена,
не ке седи ни два дена.
Не, не, не се женам, не (2)
Ако вземам селско чедо,
оно ке ми вика дедо.
Не, не, не се женам, не (2)
Ако вземам градска мома,
ке ме изтера (изхвърли) от дома.
Не, не, не се женам, не (2)
Saturday, September 12, 2009
лещата на Гери
Никога не съм ял такава вкусна леща! Като разбъркам с лъжицата, вътре се виджат парченца моркови, кромид, резенчета от чеснови скилидки. Хем се виждат, хем са вкуснички, хем се топят в устата. Не мога да й се начудя как така ги налучква моментите на сваряване! Понякога слагам бучка сирене, понякога си я хапвам без хляб за закуска. Понякога спирам да ям, поглеждам вътре и си давам сметка още колко много са още хубавите неща, които прави (за мен) чудесната ми Герганка.
Subscribe to:
Posts (Atom)
