Алфата на Кольо

Кольо има Алфа-Ромео в три екземпляра. Една бяла и две червени. Обикновено едната от тях работи. Има и още няколко коли от други марки в полуремонтирано състояние. Кольо е доста способен авто-монтьор, който се шегува че мрази да ремонтира собствените си коли, защото няма кой да му плаща труда. Веднъж ми показа една много интересна къща, която стои недостроена от дълги години и хората живеят в една стаичка на първия етаж. Обясни ми че къщата е на бившия главен архитект на Петрич и пак, подхилквайки се, добави: "Сега разбираш защо моите коли да не са ремонтирани, нали?"

И ето една весела ситуацийка, който ни се случи миналия петък. С Гери тръгнахме за София (по тъмно, естествено) и на Кресна установихме че динамото ни пак не работи. Естествено викнахме Кольо да донесе един резервен акумулатор, за да се върнем обратно.
Кольо е верна дружка и бързо се отзова, пакрина една от алфите си пред нас и се почна спасителната операция. Първо трябваше да извадим акумулатор от неговата кола: "Жоро, мърдай тая ръчка тука, аз ще отида отпред да лашкам капака, че не се отваря" ;)
После, след като всички коли в горупата запалиха, преди да потеглим се уговорихме:
Аз: Да карам ли на габарити само?
Кольо: А, не не, само ако видиш че много пада акумулатора.
Аз: Добре, карай тогава пред мене и ако видиш че ми избледняват яко фаровете, дай сигнал.. например пусни аварийки.
Кольо: Е ама не ми работят аварийките...

Някъде по път за вкъщи Кольо звънна на Гери. Аз веднага се сетих - фаровете ми бледнеят, трябва да мина на габарити, за да не свърши акумулатора преди да стигнем Но се оказа друго - Кольо питаше Гери дали дали кара прекалено бавно, защото нямал километраж да види с каква скорост се движи :] По това време вече Гери яко се хилеше, а аз реших че щом в блога ми има място за чичо Мето и неговата къща, то ще се намери такова и за Кольо с неговата Алфа.

ПС: Сестрата на Кольо ме поправи: той има пет коли Алфа Ромео - четири от модел 75 и една 33-ка!

Не се женам !!!

Веселка е тази песничка, трябва човек определено да положи усилие да разбере текста, аз не съм успял напълно. Герката ми я изрови отнякъде. Обърнете внимание и какви физиономийки прави солистът: http://www.youtube.com/watch?v=tqXbEiKrkqM

ПС: Колежката ми прати друг линк за същата песен + превод :)

http://www.youtube.com/watch?v=aNktPy8JxTs

Да ме молат не се женам,
да ме молат да ме колат.
Не, не, не се женам, не (2)

Ей го брат ми се ожени
и от жена глава не премя (вдига)
Не, не, не се женам, не (2)

Ако вземам млада мома,
не ке се завръти дома
Не, не, не се женам, не (2)

Ако вземам жена стара
денем, нокем ке се кара.
Не, не, не се женам, не (2)

Ако вземам яз вдовица,
ке донеси бугла (много) деца.
Не, не, не се женам, не (2)

Ако вземам оставена,
не ке седи ни два дена.
Не, не, не се женам, не (2)

Ако вземам селско чедо,
оно ке ми вика дедо.
Не, не, не се женам, не (2)

Ако вземам градска мома,
ке ме изтера (изхвърли) от дома.
Не, не, не се женам, не (2)

лещата на Гери

Никога не съм ял такава вкусна леща! Като разбъркам с лъжицата, вътре се виджат парченца моркови, кромид, резенчета от чеснови скилидки. Хем се виждат, хем са вкуснички, хем се топят в устата. Не мога да й се начудя как така ги налучква моментите на сваряване! Понякога слагам бучка сирене, понякога си я хапвам без хляб за закуска. Понякога спирам да ям, поглеждам вътре и си давам сметка още колко много са още хубавите неща, които прави (за мен) чудесната ми Герганка.

баба Таисья

Баба Таисья е рускиня и продава разни ръчно плетени неща в Банско. Нейната сергия е най-шарена - има какво ли не: черги, одеяла, народни носии, вълнени чорапи, шапки, ямурлуци от козешки косми, блузи, престилки.. има дори плетени торбички за телефони.

Тя живее в с. Баня и ходи на стоп до Банско. България много й харесва. Децата й са се поселили в Русия и в Канада, тя също е обикаляла доста, но най-хубаво според нея е в България. Само през зимата ходи в Канада, защото тук й е трудно да си отоплява къщата. Там хем на топличко, хем и внуците да си погледа.

На мен ми оплете вълнена фанела, точно за каквато си мечтаех отдавна. Струваше 40 лева и каза че й отнело три дни. Аз минах да си я взема месец по-късно и да си побъбрим за чужбините, за нейните деца и за "захарта" дето я мъчи.

Сипни ми винце...

"Девойко мари, хубава девойко, сипни ми винце, девойко" - току някой подхване - а нататък как продължаваше.. някой знае ли я? Винаги се оказва че никой не я знае. Хората са запомнили само че девойката е хубава и че се сипва винце. А песента не е за винцето и за пиенето. Песента е за болката на юначето и на девойката за това че няма да се вземат. Че той има служба да служи, а тя - роба да прави. И макар да мразя гайди, ще сложа линк на едно доста чудесно изпълнение. Харесах пеенето и .. снимките на кучетата в него:

http://www.youtube.com/watch?v=Wcu8JLNhFis


ПС: Изразът "да се напия" не значи непремено да пия, докато стана пиян. Значи също и "да пия до утоляване на жаждата". Например "отидох да се напия с водичка", както казват и до ден днешен моите колеги. Или пък "ялате да се напиете нящо", както ни покани Надето в Коларово.

Топло - студено

Наскоро четох дълга и хубава статия относно телесната температура и дрехите. Реших да я преразкажа синтезирано - донякъде за да си запаметя важните моменти, донйкъде за да е полезна на тези които не могат да си я прочетат на английски.

Първото важно уточнение, което всеки уж знае, ама някои го забравят: няма студ и студът не прониква през дрехите ви. Има само топлита - тя е тази, която се увеличава или намалява. Излишъците от топлина ни карат да казваме че ни е топло, а недостигът на топлина ни кара да казваме че ни е студено.

Поуката от цялта статия е че за да ни е комфортно, тялото ни трябва да има точно толкова топлина, колкото му е необходима - ни повече, ни по-малко. И тъй като топлината непрекъснато е в движение - губи се, създава се... за да имаме необходимото ни комфортно количество - трябва да установим трайно и стабилно равновесие между губенето и печеленето на топлина.

Колко топлина трябва да имаме, за да ни е добре? Този въпрос имаше доста изненадващи за мен отговори. Вътрешната температура на човек е 37 градуса. Ако падне само с 2 градуса, започваме да се чувстваме объркано, движенията ни губят фината си координация. Мозъкът започва да работи толкова зле, че може да не оцени опасността и да не вземе адекватни мерки за преодоляването й.
При намаляване на вътрешната температура с още 5 градуса, тялото ни изпада в толкова тежка хипотермия, че прилича на умряло - кръвообращението и кръвното налягане намаляват дотолкова че да снамдяват само най-важните органи - сърцето и мозъка.

Щом е толкова на кантар работата, как изобщо оцеляваме? Всички знаят че когато тялото иска да отдели излишна топлина, то изпраща повече кръв към кожата. И се поти, за да загуби дори още повече топлина при изпарението на потта. А когато иска да запази топлината си, то намалява притока на кръв към кожата и така ограничава загубите. Крайната цел е постигане на равновение в което се отделя само излишната топлина.
Всичко това е чудесно, но само ако живеете в някоя топла фариканска страна... А хората искали да завладяват нови територии с по-хладен климат. Колкото и да се намава притока на кръв във кожата, това няма да е достатъчно да оцелеете в Европа през февруари. Необходимо е да сложим дрехи.

Когато обаче сложим и дрехите, нещата стават малко по-сложни и тялото не може да се справ съвсем само, без нашата съзнателна намеса. И тук идва въпросът, разглеждан от тази статия - как да ползваме дрехите, така че да се чувстваме комфортно при ниски температури. Първата най-проста схема е - колкото е по-студено, толкова по-топли и дебели дрехи. Точно този е обаче и на-прекият път към настинката или измръзвнето. Независимо дали сме в Африак или в Канада, ние имаме нужда от все същите 37 градуса вътрешна температура. И от все същото равновесие между губенето и печеленето на топлина. Дрехите ще ни помогнат да губим топлината по-трудно, но те няма да поддържат равновесието вместо нас.

Какво му е толкова трудното да се облечеш подходящо?
Една от трудностите за поддържане на това равновение идва и от факта че тялото ни произвежда различно количество топлина, в зависимост от това как го натоварваме. Катерейки стръмен склон, тялото произвежда огромни количества топлина, които няма причина да пазим под скъпото ни Gore-tex яке - излишното от нея трябва да отделим - колкото по-бързо, толкова по-добре. Десетнминутната почивка означава край на излишната топлина - каквото ни е останало, трябва да го пазим.
Другата трудност идва от променливата среда. Ако задуха вятър, той донася нови и нови порции студен въздух около нас, жадни за телесната ни топлина.. Когато пък вятърът спре, дори и най-луксозните якета няма да се сетят сами да се разкопчаят.. нито ще си променят дебелината, за да порпуснат повече топлина навън.
И ситуацията става още по-сложна, когато включим третият фактор - реакциите на нашата "умна" кожа, заблудена от неестествените за нея дрехи. Най-тежката грешка: подсигурили сме се да не замръзнем, не сме отделили навреме излишната топлина и е започнало потенето! Потенето увеличава драстично губенето на топлина. Потенето намалява драстично топлоизолацията на дрехите. Вие сте си давали сметка че потните дрехи "държат студено". Не, те просто не успяват да завържат топлината. Ако това яке до преди малко е поддръжало желаното от вас равновесие, то след изпотяването то вече не е същото и не запазва топлината ви по същия начин. Колкото повече се потите, толкова по-трудно ще ви бъде да се върнете към топлинното равновесие. Колтоко по-дълго се намирате извън това равновесие, толкова по-некомфортно ще се чувствате по отношение на студа!

Излиза че борбата с изпотяването и борбата с измръзването и запазването на топлинното равновесие на тялото ни е кажи-речи едно и също нещо.... но как да се преборим с изпотяването - изглежда толкова трудно! Да бъхташ по баира и да не се потиш е почти невъзможно! Не могат ли скъпите технологични дрехи да ни помогнат?
Правилно подбраните дрехи могат да помогнат, но до известна степен. Прилепналата по тялото тениска от изкуствена материя не задържа влагата. Прехвърля я по-нататък, далече от кожата, на място където потта може да се изпари безопасно. Ако разбира се има такова място... ако сте се сетили да разкопчеате якето си, за да дадете шанс на излишната влага и топлина да избяга. Gore-tex е дишаща материя, SoftShell дрехите са още по-дишащи, но никое от тях не може да издиша всичката ваша пот, която блика докато прегрявате тялото си по баира с прекалено топлите дрехи!

Какво се оказва накрая? Тялото има нужда да бъде охлаждано, когато прегрява. Кожата и скъпите якета не са достатъчно умни за да го правят сами. И ако оставим цялата работа на тях, неминуеми ще мръзнеми и ще ни е кофти, без значение колко пари сме похарчили.

ПС: В труден и объркан ден я писах тая статия, та зензам дали звучи достатъчно ясно... ако имам време по-натам ще я пипна още.

Къщата на чичо Мето

Малко клюкарско става, ама ще ви разкажа, пък ако ще после да ми се сърдят чичо Мето, Борко и Цвети.

Живеят те във чудна къща. Построена саморъчно по схема, нарисувана на лист хартия. Когато зидали, майсторите попитали чичо Мето колко да са големи прозорците. Той протегнал ръце и казал - "Ми горе-долу толкова". А после като отишъл при стъкларя, оказало се че прозорците се продават по стандартен размер и трябвало да избива стените за да ги вгради :)
Интересен е холът - в него се влиза направо от външната врата. Няма антрена и коридори. И в задната част на хола има пък дупка, през която се влиза в мазето. За това мазе също има история: когато наливали плочата, бетоновоза качвал и качвал бетон... по едно време на хората им станало чудно как толкова малка плоча събрала толкова много бетон... надникнали и що да видят - една дъска се отпрала и мазето се напълнило с бетон... та после го изгребвали с кофи, преди да се е втвърдил.
Всичко това чичо Мето го строил и проектирал сам, докато децата му работили във Щатите. Когато се прибрали в готовата къща, попитали къде е кухнята да похапнат. И се оказало че кухня няма :) Станало им студено, решили да запалят печка.. и открили че къщата и коминче няма.
Но пък имала страхотна градина - със високи дувари, изрисувани от чудесни художници. Чичо Мето е преподавател по физическо във художествената академия и едно лято докарал студентите да си правят курсовите работи върху неговите стени.
Сложили лозница, вързали люлка, и да ви кажа аз много обичам да им ходя на гости в тази къща. Обзавеждането е не по-малко интересно, ама няма да дърдоря, защото ще стане вече прекалено клюкарско! Сам ще спомена че в горинят етаж на къщата се помещава музей, посветен на старата хартиена фабрика :)
Ако вече ви е станало интересно, можете да го посетите - на 5 километра от Благоевград, село Бараково, края на селото (питайте за музея на чичо Мето)