Дивата природа в задния двор

Един пролетен ден решихме да отскочим да се разходим до Mont Sutton, да попланинарстваме :) Половината от групичката ни беше с маратонки и за наше огомно учудване на място заварихме зверски ледени висулки и ни една пътека, която да не е покрита с лед и сняг. Така че остана да се разходим в по-ниските части. Оказа се обаче че няма никакви места ра разходки, защото всичко е частни имоти. Така че остана да се разтъпчем по шосето, преди да обърнем към Монреал. И не щеш ли, видяхме възрастна двойка да се разхожда също като нас. Оказа се че живеят съвсем наблизо и ни поканиха в техния двор да им видим... водопада. Да, имаха си водопад в задния двор. Докато се сърдим на българското правителство че разпродава страната на парче, в Канада това отдавна е свършен факт. Хората ни разказаха че общината ги задължава да чистят и поддържат водопада, но те са му еднолични притежатели.

Другото забележително нещо в двора им беше дървен стълб с хранилка за птици. Основата му - омотана обилно с бодлива тел. Отговориха ни че това е против мечките, които надушват храната за птичетата и събарят стълба за да я докопат. И ако мислите че това се случва в дън гори тилилейски - напротив, само на час и половина с кола от Монреал!

Монреал

Впечатления от първите ни три години след пристигането ни в MTL

България има фенове тук : местни квебекари които знаят лафове на български, дядовци които слушат БНР (имало емисии на френски, всеки ден по 30 минути), хора които са ходили по няколко пъти до България на екскурзии, учители които преповават български танци в клубове по танцуване. В тяхна компания се гордеем с произхода си :) Всъщност, ако си циганин е още по-голяма радост, защото тук им се носи славата на музикални таланти по рождение ...

Летният период изобилства от концерти - на малки и големи сцени, в кръчми, по площади, с фойерверки. Но има, също така, и малки концертчета в квартални градинки, на тревата, под дърво с две тонколони и 50-тина фенове-приятели, които са научили за събитието от фейсбук. Изключително приятно е човек да попадне на такова спонтанно организирано мероприятие.

Една сутрин видяхме разлепени по колите листовки, които гласяха горе-долу следното: "Тази нощ е имало проблеми, ако вашата кола е засегната, можете да сигнализирате - крадците са заловени". Явно някой се е пробвал да разбива и обира коли, но полицията не дреме и авантюрата бързо е попаднала. Тук е и момента да поясня, че при кандидатстване за работа, кредит или дори за квартира, никой не пита дали си осъждан, а дали имаш досие в полицията. Ако имаш такова- целуни за сбогом всичко свързано с хубава работа и благосклонно отношение от страна на кредитори, хазяи т.н. Нещо като черен печат на челото.

Хлапетата, които учат за полицаи са най-прилежните ученици по френски и литература. Оказа се че единствено те получават оценка от матурата по език, която име е балообразуваща за кандидатстване във ВУЗ. За останалите като мен, резултатът е само "преминал" или "скъсан". В резултат, полицаите имат доста ингелигентно излъчване и по нищо не приличат на българските им колеги.

Колите почти без изключение спират за да направят път на пешеходците. Дори и ако си се заблял и си се засилил да пресичаш на червено.

Тренировките по хокей започват през септември. Въпреки че по това време още няма лед, дори и най-келявия квартал си има зала със студогенератори. Изглежда технологията включва и изриване на някакъв отпадъчен сняг, защото ни се е случвало да видим сноубордисти да си правят рампа от този сняг и да тренират отвън под ласкавите лъчи на септемврийското слънце.

Сашко е дете на едни наши приятели и е на около 5 години. Говори български с баща си, руски с майка си + френски или английски с останалите хора. Хлапетата на моите колеги спокойно си обръщат от френски на английски и обратно.

Ако те хванат че караш в пияно състояние, те задължават да си инсталираш апарат за мерене на алкохол в колата. Духаш и ако покаше че няма, едва тогава пали.

През зимата в училището на Гери правиха следния опит: стоплят до кипване вода в електрическа кана, хвърлят врялата вода във въздуха и тя пада на снежинки. Ако не вярвате, като застуди ще ви направя клипче. При -30°С се получава :)

В нашия квартал, на разстояние 15 минути с ролери, има две площадки на които почти всяка вечер се игрята танци през топлия сезон. Безплатно е и една голяма част от участниците са възрастни, но тенденцията е да се увеличава процента на младите.

Около година и половина работих в район пълен със складове и малки фабрики. Това не му пречеше да изглежда класно. Без кал и прах, пред сградите има чисти и добре окосени полянки, на които можех да се излежавам, чакайки автобуса.

Това лято (2013) преустроиха почти всички детски полщадки в нашия квартал, така че да имат най-различни форми на пръскалки с които децата да се мокрят : арки през които да се минава и те пръска вода като в автомивка, цвете което се върти и пръска в радиус от метър-два, класическите извиращи от водата струи, водни оръдия, които можеш да насочваш, кофа която се пълни постепенно и се изсипва над главата на смеещите се хлапета.. много е готино!

Вярно е че пролетта настъпва малко по-късно, отколкото българската. Но пък тук ги няма онези два месеца убийствена жега, през които човек не може да прави нищо друго, освен да пъхти в жегата или да се разболява под климатиците. Така че реално хубавите летни дни в които човек може да се забавлява навън са... много повече! Особено като прибавим и "индианското" лято (да, тук не го наричат "циганско").

Днес температурата е 15-20 целзий отрицателни и ние с Гери крачим бодро към българската църква. Младо момиче, съблечено по тениска и със слушалки на ушите, е пуснало е парното на макс в кабината на булдозера и рие сняг с чевръсти маневри. Едно момче, също със слушалки в ушите, профучава по тротоара с един от онези малки "бръмбари" които чистят от сняг тротоарите. По-надолу, шофьор на товарен камион чака да му дойде реда да го натоварят със сняг. Забелязва че го зяпаме и поздравява усмихнато.

През лятото, на едно езеро в центъра на града, се играят европейски народни танци, предимно тип "хоро". Пускат български, македонски, турски, румънски, френски, английски... Купонът е голям и действа много сближаващо. В понеделник има инструктор, който показва стъпките на начинаещите, а в четвъртък се развихрят напредналите. Трябваше да дойда в Монреал за да си представя какво е било едно време по селата да се хванеш на хорото!

Бебетата ги возят на предната или на задната седалка на ВЕЛОСИПЕДИТЕ. Другият най-разпространен вариант са бебешки колички които се закачат с за велосипеда и се теглят. Не е рядкост да се види майка с ролери, която бута обикновена бебешка количка по тротоарите. Същите майки надяват кънки през зимата могат да бъдат видяни да бутат детската количка по пързалките. Освен това си носят децата по концертите, в специална раница, пригодена така че бебето да сяда вътре и да може да гледа малко над главата на родителя.

Европейските бански тип "плувки" за мъже тук се считат за неприлични. Прието е да се носят едни широки шорти почти до коленете, които аз намирам за адски неподходящи, тъй като изсъхват супер бавно и дъжат студено. Жена да си свали горнището на плаж/басеин още не съм виждал, но май даже е забранено. Толкова по-зле :(

Покрай вкъщи минават една голяма река и един плавателен канал.Чисти са, пълни с риба. Чудесно място да си поплуваш с каяк. Ние  с Гери имаме по един (терасата ни прилича на пристанище) и си ги караме. Край брега на реката се е случвало непознати металисти да ни черпят бира :)

Реката, която минава покрай вкъщи, достига до 8 километра ширина към южния край на острова. Отсрещният бряг не се вижда и човек има усещането че е на брега на море :)

По мои впечатления, повечето местни младежи говорят и френски, и английски. Сред хората над 35 години обаче, само по-образованите говорят добре и двата езика.

Музикалните изяви тук са често явление. Не само организирани концерти от широк мащаб, ами и спонтанни такива. Например мини джаз концерт от двама музиканти в магазинче за сувенири. Или пък двама дърти дядовци с електрически китари и портативни тонколони пред метрото дънят жици за да съберат стотинки в шапката.

Когато е дъждовно, момичетата ходят с най-обикновени гумени ботуши, които на мен ми изглеждат много ретро-селски. През останалото време пък си ходят скромно - с платненки или евтини сандалки. Момчетата шляпат с кецове не само в дъжда, а дори и през зимата, когато всичко е покрито в сняг и студ. Маратонките за тичане също са много на почит. Черното население пък има склонност да носи ярки и помпозни маркови маратонки и облекло.

Близо до вкъщи има два плажа - единият е безплатен, другият струва 2 долара. И в двата е чисто и приятно, с хубави настилки, рампи и така нататък. Платеният има трева и дървета, под чиято сянка е много приятно. Има трамплин и дълбока част за скачане. Въпреки малкия размер на басейните, винаги има поне двама спасители "на стража". Те, както и останалия персонал са предимно тинейджъри, които работят през ваканцията. Душове, кабинки, всичко както си му е редът. Вътре сме няма и 15 човека, така че дори и платеният плаж не би могъл да си покрие разходите с входната такса. Изглежда не всички данъци пропадат в пробити джобове.

На никой не му минава и през ум да паркира колата си на тротоара. Тротоарите са си резервирана зона само за пешеходците.

За велосипедистите има множество самостоятелни алеи или ако няма такива, част от пътното платно е маркирана и резервирана специално за тях, така че човек да може да достигне почти всяка точка с велосипед. Оказа се че преди време е приет план, според който всяка година велосипедните алеи трябва да се увеличават с едиколко си километра. И ако общината не го спазва, гражданските сдружения надигат вой до небесата :) За сведение, някои от вело-пътищата продължават стотици километри!

Автомобилистите на острова са леко прецакани. Например, бензинът тук струва по-скъпо отколкото в съседните градчета. Таксите свързани с карането на кола също са по-високи и оправданието е че част от тях отиват за субсидиране на градския транспорт. Освен това има и ЕЖЕГОДНА такса за притежаване на шофьорска книжда, от порядъка на 85 долара за кагетория В. Ако човек има и категория за мотоциклет, таксата отива към 160 и тн..

В сравнително беден квартал като нашия редовно минават машини за почистване на тротоарите и на пътното платно през топлия период. Общината сади и поддържа цветя, на разстояние 5 минути пеша имаме три малки парка, а пък на 10 минути пеша от вкъщи започва голяма парк-алея по протежение на реката. И разбира се, можеш да си пуснеш собствената лодка и да си покараш.

Някои хора полагат доброволен труд без заплащане. За да натрупат стаж, за разнообразие или посто защото искат да подкрепят нещо което им харесва. В това число и жена ми по веднъж седмично или когато й се намираше излишно свободно време.

През зимата има ледени пързалки под път и над път. Не всичките ги полират добре обаче. Парковете и алеите също ги разчистват, за да може хората да се разхождат или дори да карат ски-писалки.

През не-зимния сезон цари тотален купон. Има безчет фестивали и концерти на открито - модерни, класически, африкански, всякакви. За тамтами, за улични изкуства, за смях и цирково изкуство, за японска анимация.. какво ли не!

"Денят на Канада" е на първи юли. Всъщност, квебекарите-франкофони не го почитат особено, да не кажа и че тотално го игнорират. Още повече че на тази дата изтичат договорите за наем в Монреал и пада едно повсеместно местене на мебели и перални нагоре-надолу. Тези които не се местят пък помагат на прители, така че в края на деня не малка част от населението се изнервена и изтощена. Упражнението изисква освен физическо усилие и известна съгласуваност и търпение, та като цяло не хич забавно.
За сметка на това, празникът на Квебек се празнува бурно една седмица по-рано. Става въпрос за "Сен-Жан Батист", или на български "Йоан Кръстител".

В гейския квартал метро-станцията е украсена подобаващо - в цветовете на пъстрото гейско знаме. По главната му улица, над главите на минувачите, има окачени гирлянди във формата на розови топки. Една част от заведенията са резервирани само за мъже, друга пък - само за жени, а останалите са си обикновени, за всякакви хора, но атмосферата в тях е някак различна, празнична. Сякаш някакъв вечен празник се е настанил там и никога не свършва. Препоръчвам ви да го посетите, ако не сте много краен хейтър.

В нашия квартал има и по-бедни, и по-богати къщи. Задните дворове обикновено са за барбекю, градинска маса и с тревичка, на която да играят децата и кучетата. Отпред има ливада или градини с цветя. Без огради и дувари. Много е красиво и отпускащо - човек се чувства все едно на почивка в курортно селище, а пък на практика е в собствения си, броящ се за "западнал" квартал  :)

Има велосипеди за обществено ползване. Можеш да го вземеш от някоя велосипедна станция която е близо до вас, да пътуваш с него и да го оставиш на велосипедната станция, която е близо до работата или доучилището ти. Идеята е да ги има на всеки 300 метра тези станции, но все още ги няма навсякъде. За студенти и за придвижване в по-вътрешната част на острова са перфектни.

Също има и коли за обществено ползване, които са по-гъвкави в тарифите и излизат по-евтино от кола под наем. Но не са нещо особено популярно.

Клубчета с жива музика - колкото щеш, особено в центъра на града. Може човек и на по една бира да отвиси яко няма излишни пари. А последното метро тръгва малко след един сутринта, така че и без кола може да се митарства.

Тукашните хора не са зле настроени към имигрантите. Може би защото точно потокът на чужденци прави градът жив, интересен и богат. Или защото франкофоните още помнят как до неотдавна са били третирани като второ качество хора и се въздържат да се държат зле с имигрантите. Или просто защото имигрантите са на всяко едно ниво в това общество и не може да им се лепне етикет или да бъдат сложени под един знаменател. Да не говорим че са много голям процент от населението на Монреал и би отнело огромни усилия да ги мрази човек всичките.

Някак неусетно човек напрупва познанства със хора от всякакви раси и произход. Разликите в културата се открояват в обедната почивка - хората си носят за обяд разни странни и непознати ястия. Аз се дивя на непознатите аромати, а те любопитно надничат в чинията мил Оказа се че една колежка никога не е виждала маслини. А пък една съученичка беше особено горда да назове ястието в моята чиния - мусака! Разказа че ходила в Гърция и от там го знае.

В консуматорското общество човек може да си купи много неща с една заплата. И къщата бързо се зарива с вещи, ако човек не внимава :)

Тротоари има навсякъде, градският транспорт е доста надежден и добре развит. Човек спокойно може да живее без кола в Монреал. Въпреки това е добре да има такава, защото всички приятни места извън града са недостъпни без кола. Пък и като изключим липсата на места за паркиране, до работа сте стига по-бързо с кола.

В края на зимата, температурата едвам се задържа над нулата, реките и каналите все още са наполовина покрити с лед, по тротоарите не се е стопил всичкия сняг, но чайките радостно пискат, хората са облекли пролетните дрехи и всеки тича, кара колело, или ролери, изтяга се доволно на пейките. Пролет иде, ей!

За да си наемем хубава квартира, трябваше да минем проверка - работодател, предишен хазяин, кредитна история. При търсене на работа, е практика работодателя да се обади на предишното работно място и да потърси отзиви. Малко си е страшничко това - човек да трябва цял живот да "пази поведение"!

Да се рабоити без договор си е широко разпространена практика и не е нелегално. В такива случаи важат общите правила и разпоредби, които регламетират отношенията работник-работодател, осигуровките, таксите, отпуските и тн..  Работата "на черно" се намира в строителството или се свежда до укриване на приходи от бакшиши (работа на паркинг, разнасяне на пици, чистене на къщи)

Котките тука са дебелички и пухести. Явно така и трябва, за да могат да издържат -30 градуса и яко сняг. Комшията си изгони неговата котка баш през зимата и тя оцеля безпроблемно :) Нашият не се колебае да излиза навън дори и в най-студените дни.

Днес на спирката една бабка се качи в автобуса и още от вратата пита шофьора:
- Canadiens (местния отбор по хокей) спечелиха ли?
-  Да, биха 2 на 0 ! -  отвръща не по-малко развълнуваният от резултата шофьор.

Като цяло хората са любезни и възпитани. Свитата ми българска душа получава усмивки, добро държание и помощ от най-неочаквани места и хора. В началото е странно, но бързо се свиква ;)

Има много слепи и много инвалиди в колички, които се движат по улиците и в обществения транспот, хората в тях изглеждат щастливи. А количките всъщност са електрически и се движат със скоростта на тичащ човек. Автобусите са снабдени със рампи на предната врата, а освен това има и специални бусове на фирмата за градски транспорт, които да превозват инвалидите. За отбелязване е също и че с такива колички се свижат и по-трудно подвижните стари хора.

Тоалетните казанчета са малко по-различно устроени от българските. Пълнят се много, почти до преливане - в началото мислех че са задръстени, затова има толкова много водя в тях. При източване, водата прави як водовъртеж и изчезва напълно в дупката, малко след което след което пак се пълни почти до горе и остава така.

В магазините има ботуши за -35, за -45 и така нататък до -100 градуса. Евтини качествени обувки, които безпроблемно държат топло и сухо се намират безпроблемно и за малко пари, просто са по-малко красиви.

Има забрана за гледане на животни в дворовете. В някои отделни райони от скоро са разрешени кокошки. Има също така зони със обчествени градинки, където човек може да си гледа зеленчуци или цветя. В нашия квартал има две такива и в тях е забранено да се ползват химически препарати.

Метрото е с гумени колела. Случва се да пускат отоплението през лятото и понакога едвам се диша от жега. Няма кондуктори в градския танспорт,  хората имат карти с чип или пъхат монетки в автомата до предната вата на автобусите. За сметка на това, по централните спирки на метрото често се виждат служители на реда, които отговарят за реда и от време на време проверяват картите.

Като цяло стоките са сравнително евнити, а усулгите включващи човешки труд - скъпи.
Най-тежкото перо в семейния бюджет е наемът. За щастие пък храната е изненадващо евтина, ако човек си я приготвя вкъщи. Някои от плодовете, които сме свикнали да купуваме евтино в България обаче са прекалено скъпи тук. Например смокини, кайсии, киви. Чушките се продават на бройка :(

Печките, хладилниците и пералните са все едно от някаква страна на великаните докарани - стряскащо големи ни се струваха в началото.

Няма технически преглед за колите. В резултат, по улиците могат да бъдат видени доста окаяни брички. Но повечето коли са нови де. Ходенето по майстори не излиза много по-евтино от лизинга, да не говорим за загубата на време.

Нашата банка работи от 8:00 до 20:00 часа, включително и в събота, а служителите  и служителките са учтиви и експедитивни. Освен това, почти всички банкови услуги са безплатни.

На улицата човек може да си намери мебели, работещи телевизори, микровълнови фурнни, супер запазени матраци, компютри.. и да си обзаведе квартирата, ако няма пари да си купи нови. Пералня, хладилник и готварска печка си купихме за 125 долара ОБЩО, от сайт за обяви.

Има катерици навсякъде - по дърветата, по градините, по терасите, по електрическите жици. Много са сладки, докато не започнат да ти ровят и преобръщат саксиите или да гризат доматите.

Хазяинът не може да прекрати договор за наем на жилище и няма право да вдига наема с повече от Х% на година (определя се от общината, обикновено под 5%). По този начин, бабичките с ниски наеми от преди 20 години не могат с топ да ги мръднат, освен ако сами не пожелаят да напуснат. За новопристигнал е трудно да си намери квартира. После пък е трудно да се отърве от нея преди да е изтекъл уговорения срок (една година или до 1-ви юли).

Електрическите стълбове са предимно дървени и много от тях са криви като макарон. Добре че са яко оплетени с жици и така се държат един-друг да не паднат.

През есента е нормално в метрото едни жени да са обути с летни чехлички, а други - с дебели зимни ботуши. Комбинацията джапанки + шал и блуза не шокира никого :)

За едни и същи неща, цените в Канада са много по-високи от цените в САЩ. Дължи се на слабата конкуренция и на силния монопол тук.

Цените непрекъснато варират - половин кило кашкавал от определена марка може да струва 4,40 в един магазин, а в съседния да струва 7,99 или дори повече. На следващата седмица цените се сменят отново. Търговците претендират, че правят например 70% отстъпка и вместо за 100 го продават за 30 долара тази седмица. Но всеки знае че реално цената е да кажем 60 долара, а през повечето време ни го пробутват за 100 долара, с оправданието че понякога го смъкват и до 30 долара. Важното е търговия да се върти ;)

Високоалкохолни напитки се продават изключително и само в държавния магазин за алкохол. Вярно че така няма ментета, но пък цените са яко високи и през поечето дни магазините работят само до 6 вечерта. В останалите части на Канада, това важи също за виното и бирата, но Квебек се е позовал на винарските традиции на предците-французи и си е издействал правото да продава вино и бира в хранителните магазини. Така че поне това може да си купи човек вечер. Но за наше голямо учудване, се оказа че "след 23ч алкохол не се продава", дори и магазинът да е отворен. Тъй че ако ще се напива човек, трябва да си го планира предварително :) И да си задели пари, защото две шишета водка струват колкото месечната карта за градския транспорт..

Монреалци, а май и квебекарите като цяло, не си падат по суперлативите. Това "великолепен, превъзходен, прекрасен, супер як" и други от сорта, са заместени от изрази в стила на "не е много зле" или дори "не е прояден от червеите". Така се изразяват за някое хубаво място, на което ти препоръчват да отидеш или предават впечатление от нещо, което им е харесало и искат да го похвалят. По литература учихме че този похват се нарича "литота" и че е много типичен за местните. От имигранти съм чувал комбинацията "s'est super cool", но кебекуата се изразяват доста по-сдържано. Даскалите нееднократно са ми маркирали "atténuer", тоест трябва да смекчиш израза, в писмените работи.

Чешмичките за питейна вода са много разпространени, но за мое голямо разочарование почти всички са свързани с хладилен агрегат и от тях зиме и лете тече ледено студена вода. И то без никаква опция и възможност да си пуснеш нормална, неохладена. Само на по-мизерните места има пластмасови автомати с туби без охладители, от които мога да пия без да ми се простуди гърлото и да ми изтръпнат зъбите. Освен тях, по обществените сгради има цръцкалца с дезинфекциращ гел за ръце. А пък в даскало в стаите има кутийки с мокри кърпички за тези, които изкат да си дезинфекцират клавиатурите и мишките на учебните компютри.

Съучениците ми не се притесняват да обядват в класните стаи, дори и по време на час. Случвало се е ученик да седне на първия чин с пълна табла пържени картофки, сосове и хамбургери и да дъвче лице в лице срещу учителя най-невъзмутимо. Ако обаче има табелка че в тази зала или в този департамент е забранено, забраната се спазва строго. Също така, учителите които са против си го казват още в началото на курса и учениците се съобразяват.

В дупка под земята

***
На поляната старите пещерняци размятат ъглошлайфи и бормашини и се хвалят - направили са решетка и ще я поставят на някой незащитен вход на пещера Духлата. А пък Живка я гледа и се заяжда с тях че можело да се мине през нея. И както им се заяждаше, така си навря главата и раменете в отворчето - да кажем с два-три пръста по-широко от лист А4 формат. Е те в този момент над поляната се разнесе "циците, няма да минат циците" - представете си как 20 човека са си го помислили едновремено и 10 от тях (мъжете) са го изговорили - думата цици, произнесена 10 х 2 = 20 пъти накуп - някакъв цици-шепот. "Ами, те не пречат"- обажда се десетката на жените. "Ами, те моите не са чак токлова големи" - обажда се смелата девойка. И всите булгари гледат сега да видят - толкова ли са големи или не са толкова големи.. Жи се провира успешно и се ухилва се победоносно. "Пу, тряя слагаме друго желязо, напречно ли, не - по диагонал...."

***
Покрай последните къщи на селото... поглеждаш до канавката на шосето и виждаш между камъните - дупка в земята. Колкото някое дребно куче да пролази. Ама не, тези около мен са сериозни - ТОВА е входът на пещерата и не, НЕ Е тесен, даже е широк, теснините са по-навътре. Оглеждам се - небе, склон, шосе, село, река.... и една тясна малка дупка вътре в която се виждат скали, тежки и здрави и много тясно и тъмно място между тях. Ако не ме беше срам от Живка, щях да се откажа.

Ми за вътре кво да ви разправям - ако не сте пещерняци, няма да повярвате и трудно ще си го представите. В пещера Академик не се върви с туристическа раница - нито с малка, нито с голяма. Не се върви нито напред, нито настрани... ако изобщо има "вървене", то е клекнешком и то в малки участъци. По време на проникването, в така наречените "тесняци" се влачи по корем, като си усукваш тялото така че да може да си провреш раменете и тазовата кост през цепнатините в скалата. Нормално е тези теснини да са по-дълги от два метра - тоест и задника, и раменете ти да се заклещват едновремено, и да не можеш да си извъртиш главата за да видиш накъде пълзиш.. Пълзенето е на колена и лакти само понякога - често пъти нямаше място да се вдигна толкова високо и се отблъсквах само с пръстите на краката, протегнал едната ръка напред (за да са по диагонал раменете и да заемат по-малко място). Движението не е само в хоризонтала - може да е и нагоре и надолу. Повърхността е скала, камъни и глина.. малко боли и много мокри. Накрая се стига до шихока кухина и човек с радост се изправя на два крака и вирва глава - така както го е проектирала Дарвиновата еволюция.

Хайде сега хубавите неща. Всички тези пещерни образувания са ти точно пред носа - можеш да ги пипаш и разглеждаш отблизо - свиски уши, замъци, скални водопади.. старах се да не ги тряскам непрекъснато с каската си. Пещерите изведнъж извикват чуство за уют - та нали в праисторията сме живели в такива - всичко е както очакват инстинктите ни - тихо е, току до нас тече чиста кротка река, топло е, защитено е. От глината можеш да си направиш всичко, дори и без да я печеш - човечета, телефон с вилка и шайба, тоалетна, гола жена, слънце, таксиджийска кола. Можеш да се скриеш в безбройните разклонения и зъби на скалите, да се притаиш, да загасиш челника, да станеш неоткриваем и да чуваш всяко движение на приближаващите се други... В абсолютната тишина и тъмнина въображението работи невероятно и можеш да си представиш куп неща, дори и без да затваряш очи. Разделихме се на групички и си играхме на криенци, засади и на бой с меки разпьокващи се глинени кюфтета. И ми беше толкова приято с тези хора - хем веселки, хем кротки и дружелюбни...

На връщане незнам защо, ама ми беше повече зор - уж вече не ме беше страх, ама ми беше противно да се увирам пак през тези теснотии-страхотии. Разказвах за пещерата на всеки, който успях да хвана по телефона, разказвах на комшиите (даже като се връщах от магазина за манджа чух как Фильо разказва на някакво друго момче за моите преживявания в пещерата), утре ще разказвам на колегие... и някой ден ще ме досърби пак да вляза и да се преборя със страха от тъмно и тясно.
А ако случайно сте се заинтригували и вие от този разказ - смело и безотговорно напред! Поверете отговорността на някой знаещ и можещ, който да ви води, сберете си смелост колкото имате и право напред.. ъъ, такова де, надолу!