В дупка под земята

***
На поляната старите пещерняци размятат ъглошлайфи и бормашини и се хвалят - направили са решетка и ще я поставят на някой незащитен вход на пещера Духлата. А пък Живка я гледа и се заяжда с тях че можело да се мине през нея. И както им се заяждаше, така си навря главата и раменете в отворчето - да кажем с два-три пръста по-широко от лист А4 формат. Е те в този момент над поляната се разнесе "циците, няма да минат циците" - представете си как 20 човека са си го помислили едновремено и 10 от тях (мъжете) са го изговорили - думата цици, произнесена 10 х 2 = 20 пъти накуп - някакъв цици-шепот. "Ами, те не пречат"- обажда се десетката на жените. "Ами, те моите не са чак токлова големи" - обажда се смелата девойка. И всите булгари гледат сега да видят - толкова ли са големи или не са толкова големи.. Жи се провира успешно и се ухилва се победоносно. "Пу, тряя слагаме друго желязо, напречно ли, не - по диагонал...."

***
Покрай последните къщи на селото... поглеждаш до канавката на шосето и виждаш между камъните - дупка в земята. Колкото някое дребно куче да пролази. Ама не, тези около мен са сериозни - ТОВА е входът на пещерата и не, НЕ Е тесен, даже е широк, теснините са по-навътре. Оглеждам се - небе, склон, шосе, село, река.... и една тясна малка дупка вътре в която се виждат скали, тежки и здрави и много тясно и тъмно място между тях. Ако не ме беше срам от Живка, щях да се откажа.

Ми за вътре кво да ви разправям - ако не сте пещерняци, няма да повярвате и трудно ще си го представите. В пещера Академик не се върви с туристическа раница - нито с малка, нито с голяма. Не се върви нито напред, нито настрани... ако изобщо има "вървене", то е клекнешком и то в малки участъци. По време на проникването, в така наречените "тесняци" се влачи по корем, като си усукваш тялото така че да може да си провреш раменете и тазовата кост през цепнатините в скалата. Нормално е тези теснини да са по-дълги от два метра - тоест и задника, и раменете ти да се заклещват едновремено, и да не можеш да си извъртиш главата за да видиш накъде пълзиш.. Пълзенето е на колена и лакти само понякога - често пъти нямаше място да се вдигна толкова високо и се отблъсквах само с пръстите на краката, протегнал едната ръка напред (за да са по диагонал раменете и да заемат по-малко място). Движението не е само в хоризонтала - може да е и нагоре и надолу. Повърхността е скала, камъни и глина.. малко боли и много мокри. Накрая се стига до шихока кухина и човек с радост се изправя на два крака и вирва глава - така както го е проектирала Дарвиновата еволюция.

Хайде сега хубавите неща. Всички тези пещерни образувания са ти точно пред носа - можеш да ги пипаш и разглеждаш отблизо - свиски уши, замъци, скални водопади.. старах се да не ги тряскам непрекъснато с каската си. Пещерите изведнъж извикват чуство за уют - та нали в праисторията сме живели в такива - всичко е както очакват инстинктите ни - тихо е, току до нас тече чиста кротка река, топло е, защитено е. От глината можеш да си направиш всичко, дори и без да я печеш - човечета, телефон с вилка и шайба, тоалетна, гола жена, слънце, таксиджийска кола. Можеш да се скриеш в безбройните разклонения и зъби на скалите, да се притаиш, да загасиш челника, да станеш неоткриваем и да чуваш всяко движение на приближаващите се други... В абсолютната тишина и тъмнина въображението работи невероятно и можеш да си представиш куп неща, дори и без да затваряш очи. Разделихме се на групички и си играхме на криенци, засади и на бой с меки разпьокващи се глинени кюфтета. И ми беше толкова приято с тези хора - хем веселки, хем кротки и дружелюбни...

На връщане незнам защо, ама ми беше повече зор - уж вече не ме беше страх, ама ми беше противно да се увирам пак през тези теснотии-страхотии. Разказвах за пещерата на всеки, който успях да хвана по телефона, разказвах на комшиите (даже като се връщах от магазина за манджа чух как Фильо разказва на някакво друго момче за моите преживявания в пещерата), утре ще разказвам на колегие... и някой ден ще ме досърби пак да вляза и да се преборя със страха от тъмно и тясно.
А ако случайно сте се заинтригували и вие от този разказ - смело и безотговорно напред! Поверете отговорността на някой знаещ и можещ, който да ви води, сберете си смелост колкото имате и право напред.. ъъ, такова де, надолу!