Къщата на чичо Мето

Малко клюкарско става, ама ще ви разкажа, пък ако ще после да ми се сърдят чичо Мето, Борко и Цвети.

Живеят те във чудна къща. Построена саморъчно по схема, нарисувана на лист хартия. Когато зидали, майсторите попитали чичо Мето колко да са големи прозорците. Той протегнал ръце и казал - "Ми горе-долу толкова". А после като отишъл при стъкларя, оказало се че прозорците се продават по стандартен размер и трябвало да избива стените за да ги вгради :)
Интересен е холът - в него се влиза направо от външната врата. Няма антрена и коридори. И в задната част на хола има пък дупка, през която се влиза в мазето. За това мазе също има история: когато наливали плочата, бетоновоза качвал и качвал бетон... по едно време на хората им станало чудно как толкова малка плоча събрала толкова много бетон... надникнали и що да видят - една дъска се отпрала и мазето се напълнило с бетон... та после го изгребвали с кофи, преди да се е втвърдил.
Всичко това чичо Мето го строил и проектирал сам, докато децата му работили във Щатите. Когато се прибрали в готовата къща, попитали къде е кухнята да похапнат. И се оказало че кухня няма :) Станало им студено, решили да запалят печка.. и открили че къщата и коминче няма.
Но пък имала страхотна градина - със високи дувари, изрисувани от чудесни художници. Чичо Мето е преподавател по физическо във художествената академия и едно лято докарал студентите да си правят курсовите работи върху неговите стени.
Сложили лозница, вързали люлка, и да ви кажа аз много обичам да им ходя на гости в тази къща. Обзавеждането е не по-малко интересно, ама няма да дърдоря, защото ще стане вече прекалено клюкарско! Сам ще спомена че в горинят етаж на къщата се помещава музей, посветен на старата хартиена фабрика :)
Ако вече ви е станало интересно, можете да го посетите - на 5 километра от Благоевград, село Бараково, края на селото (питайте за музея на чичо Мето)