Тукашните и тамошните ученици

В седмицата на финалните изпити всички читални в колежа са пълни. Аз се вмъквам в една празна стая да преговарям. След малко виждам някой плахо да наднича през прозорчето, колебливо отваря вратата, подава си главата и пита: „Извинявайте, тука да не би да има час?”. Е, очевидно няма, след като съм само аз. „А може ли да влезем трима човека?” Отговарям му че са добре дошли. „Ама ние ще говорим... дали няма да пречим?” уточнява, престрашавайки се вече да влезе наполовина. Уверявам го че не е проблем. Оставалите двама младежи влизат и започват да дискутират гражданската война в САЩ, доразяснявайки си един на друг разните там причини, дати и следствия.

Пък аз ги слушам и си спомням как едно време, в най-елинтата гимназия в Пазарджик, един мой съученик хвърляше запалени хартиени ракети по учителката по математика докато тя пише на стената. И как по-късно „без да иска” разряза дланта на едно момиче с нож. Също и за друг един, който „случайно” гръмна с газов пистолет в класнанта стая и трябваше да пропуснем един учебен час за да се проветри.

Средата ли прави хората или хората ли правят средата?