Мотивация

 Извадки по памет и интерпретации на книгата Proactive Guide to the Psychology of Motivation (Roman Gelperin)

Човек винаги се стреми да избегне неприятните усещания или поне да ги намали. Ако го боли гърло – пие хапче, ако е гладен – търси храна. Ако сме се погрижили за всички неприятни усещания, изпитваме скука и започваме да търсим приятни усещания. Освен да получим приятни усещания, ние се стараем да ги увеличим. Посоката на нашите стремежи винаги е от най-неприятно, към по малко неприятно и от приятно към по-приятно. Това е принципът на увеличаване на удоволствието и намаляване на неудоволствието.

Опитът да вървим по обратния път би бил посрещнат със силна съпротива. Трудно може да убедим някой да премине към неприятно усещане – например, да си свали шапката и ръкавиците в студен зимен ден. По същият начин е трудно да се премине от една приятна дейност към по-малко приятна дейност. Четенето на лек роман или работата върху интересен проект са приятни, ако нямаме какво друго да правим. Но ако сме по средата на много увлекателен филм, трудно бихме го изоставили за да се върнем към романа или към работата.

Започването на една дейност винаги е съпроводено с изоставянето на друга. За да се случи това, трябва ефектът от втората да е по-силен от първата. Ученик който е прекалено срамежлив за да поиска разрешение от учителя, е готов да стиска когато му се ходи до тоалетна. Но когато нуждата от уриниране се засили достатъчно, той събира смелост да попита. Също така, започването на една дейност често пъти е свързано с определен праг, който трябва да бъде преминат. Ако един младеж обича да играе баскетбол, но игрището е далече и трябва да хване рейс за да стигне до там, той може да предпочете да остане вкъщи и да гледа телевизия. Започването винаги е възпиращ фактор – да се започне нещо винаги е по-трудно, отколкото да не не прави нищо.

Лесно достъпните удоволствия имат голяма притегателна сила – пиенето на алкохол, яденето на шоколад, мастурбацията, гледането на телевизия, видеоигрите. Както видяхме по-горе обаче, ако човек има по-приятни неща за правене, не би бил склонен да ги замени с удоволствия от по-нисък клас. Ако има възможност за секс с партньор, няма да предпочете да мастурбира. Ако е част от футболен отбор и може да участва в играта, няма да я гледа по телевизора с бира в ръка. Ако животът му е изпълнен с ярки преживявания и големи победи, няма да има нужда от малките вредни удоволствия.

Самата дейност и резултатът от нея нерядко носят различни усещания. Яденето на шоколад е приятно, но напълняването не е желано. Ученето на уроци често пъти е неприятно, но резултатът – получаването на диплома е приятен. Често пъти резултатът е това, което разумната част от съзнанието ни желае, а удоволствието от самото действие определят дали ще започнем или ще се откажем. Често пъти, резултатът от една дейност е далеч на хоризонта, докато самото извършване на дейността се случва в момента. От желаното получаване на диплома ни делят години, докато неприятното писане на домашни е много по близко и познато усещане с голяма възпираща сила. Когато крайният срок за предаване на проект е далече, притесненията от наближаването му са слаби. Когато останат само няколко дин, страхът че няма да успеем става много по-силен и склонността ни да протакаме намалява.

Усещанията могат да бъдат физически и мисловни. Ако нямаме достъп до приятни физически стимули, започваме да създаваме такива във въображението си. Например, по време на скучна лекция сме склонни да се отплесваме и да мислим за неща, които са ни по-приятни или по-интересни. Особено трудно е човек да се концертира върху нещо, което не увеличава удоволствието и не намалява неудоволствието. Филми за тъжни и неприятни събития не са особено популярни и е лесно да бъдат игнорирани, дори ако касаят важни теми като екология или здравеопазване.

Силата на волята ни прави способни да изтърпим нещо неприятно, за да прескочим прага към по-приятна цел.  Така например, човек може да се насили да слуша скучна лекция, защото знае че това ще му помогне да си вземе изпита. За съжаление, това неестествено състояние може да бъде поддържано само ограничен период от време. Колкото и силна да е волята, не можем да разчитаме само на нея да се пребори с всички пориви на нашите чувства и инстинкти.

Силата на усещанията често пъти играят голяма роля при взимането на решения. Въздържането от изневяра може да бъде много по-трудно за едни, отколкото за други. Хора, които изпитват по-силен страх от перспективата да бъдат разкрити и засрамени, биха се въздържали много по-лесно от хора, които изпитват по-слаб страх и по-силно сексуално влечение. Страхът и срамът могат лесно да бъдат разпалвани използвани за постигането на определени цели, въпреки че това едва ли е най-приятният метод за засилване на мотивацията. Засилването на приятните усещания и очаквания е друга опция. Вярващият човек не е мотивиран само от страх да не попадне в ада. Често пъти движещата му сила е удовлетворението и радостта от това че е постъпил правилно и е надвил изкушението. Тази радост може да бъде поощрявана и засилвана от обкръжението му и процесът би бил по-приятен от това свещеникът непрекъснато да го плаши с кръговете на ада.

Вниманието ни може да бъде разделяно, за да реагираме на няколко стимула едновременно. Човек може да играе шах и да гледа телевизия едновременно. Така обаче рискът да загуби партията се увеличава значително. Често пъти на човек му е нужно много малко за да задоволи глада за удоволствия. Например, ако има да върши монотонна и скучна работа, може да си пусне приятна музика. По този начин няма да бъде 100% концентриран в работата, но поне ще може да я продължи и завърши, вместо да се отегчи и да я отложи за друг път. Това, естествено работи, само ако работата не изисква голяма концентрация и ако внимаваме дребното удоволствие да не узурпира изцяло вниманието ни. Ако четем материали за важен изпит и спираме от време на време да погледнем какво става във Фейсбук, рискуваме лесно да изпуснем юздите на тандема приятно – неприятно.

Интересно е, че винаги се стремим да запълним вниманието си изцяло. Например, ако противникът е слаб, играта на шах не успява да ангажира изцяло вниманието ни и включваме телевизора за да запълним празнотата. Стимулите които успяват лесно да запълнят изцяло вниманието ни имат по-голяма сила от стимулите които го запълват само частично.

Разделянето и запълването на вниманието могат да бъдат комбинирани. Студент, който работи над проект и използва част от вниманието си за да слуша музика изпитва умерено удоволствие от целия процес. Удоволствието би било много по-голямо, ако вместо това играе видеоигра, но въпреки това той не е склонен да го направи. Едната причина е че той вече изпитва някакво удоволствие, а другата е че вниманието му е изцяло погълнато и той не разполага със свободен ресурс, който да бъде привлечен към започването на дейност с по-приятен ефект. Ако обаче бъде прекъснат, например от телефонно обаждане, шансовете да спре работата и да я замени с друга, по-приятна дейност се увеличават значително.

Вниманието може да бъде насочвано. Лекият сърбеж става много по-силен, когато мислим непрекъснато за него. Използвайки същия принцип, можем съзнателно да насочим мислите ни към едно или друго усещане, за да увеличим неговата сила и да го използваме за да ни подтикне към желано от нас действие.

В реалния живот един стимул не е само приятен или само неприятен. Например, работата върху един проект е поредица от неприятни трудности и търсене на решения, следвани от задоволство при преодоляването и разрешаването им. Ако удовлетворението от постиженията е по-голямо от неудоволствието на трудностите, то проектът е приятен. Същият този проект може да стане неприятен в края на деня, когато силите ни намаляват и ни отнема все по-голямо усилие да намерим правилните решения. Тончо затова видео-игрите имат голяма притегателна сила – при тях всяко следващо ниво носи радост. Тези малки радости са разпределени равномерно, така че да ни държат в приятно очакване на следващата награда.  Трудностите са премерени така че и уморен или не особено умен човек може да ги играе без това да е особено натоварващо. А в допълнение сценарият е така измислен, че максимално да поглъща вниманието ни.

Всичко разгледано дотук е от гледна точка на човек подложен на стимули без намесата на други хора. Влиянието на околните може да бъде много силен активатор. Задача, която е скучна и безинтересна, може да се превърне в желана цел, ако разрешаването й ще ни позволи да зарадваме любим човек, да получим социално признание, да бъдем приети в желана от нас група. Ако целта ни е да отслабнем, е много по-лесно да отидем да тичаме с приятел, отколкото да се насилим да го правим сами. Състезанията и съперничеството са много, много силен източник на мотивация. Срамът и страхът от критика са мощен възпиращ фактор. Оставен сам със себе си, човек е способен на много по-малко, отколкото ако е част от обществото.

Чувствата са особена група стимулатори. Тяхната продължителност ни позволява дълго време да извличаме полза от действието им преди да отшумят. Също така, те могат да бъдат изпитвани без това да отнемат процент от концентрацията ни. Ако на човек се е случило нещо радостно, той изпитва наслада, която му дава сили да извърши скучна и неприятна. Това, естествено, важи и с обратен знак. Неприятните емоции демотивират и нуждата от компенсиране с други приятни стимули нараства.

Има поговорка за алкохолици, която казва „Без едно питие мога, само с едно не мога“. Ако вече сме започнали да извършваме определена дейност, изпитваме с пълна сила нейният ефект, бил той положителен или отрицателен. В това време, крайният резултат е все още е напред в бъдещето, ефектът от него ще бъде изпитан по-късно. Не е чудно че при тези обстоятелства мотивиращият ефект на резултата е много по-слаб от мотивиращият ефект на самото действие.

Ако обаче претеглим плюсовете и минусите преди да започнем определена дейност, ефектът от нейното извършване също ще бъде само проекция в бъдещето. Това може значително да изравни силите на ефекта от резултата и ефекта от извършването. По този начин рационалната ни част ще е по-свободна да взима решения трезво и независимо. Когато моментът за действие настъпи, можем просто да се придържаме към вече взетото решение. Само по себе си това не е лесно, но комбинирано с други техники може да се окаже достатъчно.

Съществува израз на английски „Keep your eyes on the prise“ – Не изпускай от поглед наградата. Можем да извикаме в съзнанието си визуален образ, свързан с резултата от нашето действие. С малко тренировка, този образ може бързо и лесно да бъде извикван, за да направи по-ярка картината на това към което се стремим, да увеличи неговата притегателна сила. Основното предимство на тази техника е че не изисква почти никакво усилие и може да бъде приложена бързо в който и да е момент.

Друга много мощна техника е промяната на средата. Малки, контролирани от нас промени, могат да ни помогнат да наклоним везните в правилната посока. Ако обувките ни са неудобни, то едва ли ще сме особено мотивирани да излезем с тях на разходка. По същия начин, човек може да си купува не особено вкусна храна, ако целта му е да яде по-малко. Ако желаем да прекарваме повече време навън, може да се преместим в по-хубав квартал или близо до голям парк, като в същото време се отървем от хубавия телевизор и комфортния фотьойл, които ни задържат вкъщи. Понякога не е необходимо да страним вредните неща, а само да увеличим времето, необходимо за достигането им. Много е по-лесно да посегнем към шоколада, ако седи в чекмеджето на бюрото ни. Желанията и емоциите са променливи. Ако решим да четем повече книги, вместо да гледаме телевизор, може да успеем да го правим в началото. Но ще има дни, когато това ще е по-трудно. Друг път ще включим телевизора инстинктивно, без дори и да се замислим за книгите. Предимството на околната среда е нейната постоянност – ако изхвърлим телевизора и си купим книги, седмица по късно телевизорът ще си остане изхвърлен, а книгата ще е все още на наше разположение.

... това са първите 30% от книгата, следва продължение когато събера мотивация да я допрочета :)

Сламен матрак за романтика и мерак

Имам да преговарям за контролно утре, ама ще се опитам набръжки да ви разкажа как си направихме матрак със слама.

Стъпка първа - набавяне на материали. В нашия случай не беше много лесно, защото нямаме кола и трябваше да чакаме да наближи Halloween - тогава продават слама* и тикви навсякъде за да се ползва като декорация. Така че на четири курса с двата велосипеда успяхме да докараме и струпаме в хола 16 бали. 

С платнището беше по-лесно - намерихме подобен на дънков плат, ама бял. Конец и игла - отивате в съответния магазин и купувате тея на които пише "за дънки".

Стъпка втора - подготовка на терена. Ние опънахме еднин голям чаршаф и го залепихме с тиксо за пода да не мърда. Иначе може да си работите направо на пода.

Стъпка трета - мерене и рязане. За Queen size размерите в северна америка са 150 х 200 см, докато в Европа би трябвало да са 160 х 200 см - по ваш избор. И не забравяйте да пуснете по 2 сантиметра за шевовете или повече в зависимост от това как смятате да зашиете парчетата.

Идеално прави ъгли не са непостижими, но ако искате да си улесните живота, оставете ги обли. И ако нямате пергел, можете да си послужите с чиния.

Четвъртата и най-продължителната стъпка - скрояването. Първият ъгъл го направих с безопасни игли, но после проявих старание и го направих с едър шев на ръка. Може да отнема излишно време, но го препоръчвам на всички неопитни шивачи като мен. Иначе после много ще ви мърда на машината - платът е тежък и по-добре предварително да сте го вракали във желаната форма.

Колкото до шевовете - аз пуснах прав шев, след това обърнах на обратно и повторих. Лесно за изпълнение и достатъчно здраво. Виж вече за ципа е малко по-сложно и там се оплетох като пате в кълчища, ама го закачих някак. Ето снимка на по-сполучливия от двата края, хихи.

Пета стъпка - вкарването на сламата. Нищо особено, представяте си че е чувал и ръгате вътре слама. По някое време затваряте ципа и го слагате да легне. При нас се оказа че една трета от сламата е била излишна.

И ъъъ, ето го крайният резултат. Как ли не се въртях за да мога да го снимам в тясната стаичка :)

Сладки сънища! 

* Забележете че трябва слама, а не сено от окосена трева. Сламките са твърди и не изглеждат особено привлекателни сравнени с мекото сенце, но пък няма да се разпаднат на прах след първите няколко седмици в матрака.

Ж и Г 2012

Дегустиране

Много съм го повтарял, та ще го напиша и в блога: дегустирането не е нещо по-сложно от слушането на музика или четенето на книги. Не е дарба и не е необходимо сетивата да са по-изострени от нормалното. Почти всеки човек се ражда с достатъчно добро зрение за да може да различава буквите. Също така почти всеки човек се ражда със сетива, достатъчно добре развити за да могат да различават вкусовете и миризмите.
За да се научим да четем е необходимо да запомним буквичките и думите. И обикновено е нужно някой да ни ги покаже, да ни ги обясни и да ни остави да се поупражняваме. Може би няма да станем добри литератори, но със четенето ще се справим, даже и зрението ни да не е от най-острите.
Същото нещо е и с дегустирането. Всеки ден се храним и много добре знаем кое ястие е любимото ни. Знаем и кога мирише вкусно от кухнята. Също както сме запомнили буквите и думичките, ние познаваме и помним добре вкуса на черешите, сливите, ананаса, картофите.
Малко по-трудно става при виното, защото там се комбинират няколко различни вкуса. Също както при салатите - мексиканската салата има много неща + добри количества царевица, при шопската - домати, краставици, сиренце. Разликата е че сме имали възможност да опитаме и доматите, и царевицата и сиренето поотделно, да запомним вкуса им и да го разпознаем в салатата. А виното няма как да разделим на съставните му части за да ги запомним по-лесно. Там алкохолът и киселините сякаш нарочно ни пречат. А пък гроздето е уникален плод, който няма собствен вкус, ами е способен да съчетава куп различни вкусове и аромати/вкусове - ягоди, пипер, шоколад - в различни комбинации и с различна сила. Така че - нищо страшно при дегустирането на вино. Само трябва да помним че е съставено от множество вкусове, които можем да търсим и сравняваме. Като много разнообразна салата.

Опитните дегустатори просто са запаметили възможно по-голям брой вкусове и ги разпознават - така както ние разпознаваме думите в текста. Сетивата им не са по-чувствителни от вашите. Дори голяма част от тях пушат - дробовете им са се натъпкали с дим, зъбите им са пожълтели от никотина и въпреки това си вършат работата успешно.

Правене на вино - трудна работа

Наскоро премятах учебник по хлебопроизводство и си мислех че е почти толкова досаден колкото учебниците по млекопроизводство. В сравнение с тях винарските книги са като детски приказки. Точно така, предимно приказки и истории, познание натрупано посредством предаването на недоизучени казуси от един винар на друг, от едно поколение на други. И много малко наука в цялата работа.
Реших да споделя това с Гери докато придремваме в автобуса. Разказах й за това как научните изследвания върху виното са напреднали само дотолкова, че да стане ясно колко сложни са всъщност процесите и съединенията във виното и виносъздаването. Е, хайде, хайде, дрождите превръщат захарите в алкохол и готово - би казал някой. Да ама никой не го казва. Защото всеки в бранша е наясно че алкохол са произвежда лесно, но всички онези неща които правят хубавия и многообразен цвят, вкус и аромат на виното - там неизменно седи етикетът "недостатъчно изучени". Съединенията и процесите, които повреждат виното сме изучили сравнително добре и пълно. Ние, професионалистите, можем да го опазим от повечето вреди. Но само толкова. Само го пазим. То и до ден днешен си се прави само. И е прекалено сложно за да разберем как става това и как гроздето успява да комбинира в себе си вкусовете и ароматите на куп други плодове.

Докато разказвах това на Гери, се сетих че тя взима причастие. Нали се сещате - плът и кръв Христова, в неделя сутрин на смирените овчици. Хлябът е плътта, а виното е кръвта. Не се сещам за нещо по-подходящо да изобразява кръвта Му.

Топло - студено

Наскоро четох дълга и хубава статия относно телесната температура и дрехите. Реших да я преразкажа синтезирано - донякъде за да си запаметя важните моменти, донякъде за да е полезна на тези, които не могат да си я прочетат сами на английски.

Първото важно уточнение, което всеки уж знае, ама някои го забравят: няма студ и студът не прониква през дрехите ви. Има само топлита - тя е тази, която се увеличава или намалява. При излишък на топлина ни е топло, а при недостиг ни е студено.

Поуката от цялта статия е, че за да ни е комфортно тялото ни трябва да има точно толкова топлина, колкото му е необходима - ни повече, ни по-малко. И тъй като топлината непрекъснато е в движение - губи се, създава се - трябва да установим трайно и стабилно равновесие между губенето и печеленето на топлина.

Колко топлина трябва да имаме, за да ни е добре? Този въпрос имаше доста изненадващи за мен отговори. Вътрешната температура на човек е 37 градуса. Ако падне само с 2 градуса, започваме да се чувстваме объркано, движенията ни губят фината си координация. Мозъкът започва да работи толкова зле, че може да не оцени опасността и да не вземе адекватни мерки за преодоляването й.
При намаляване на вътрешната температура с още 5 градуса, тялото ни изпада в толкова тежка хипотермия, че прилича на умряло - кръвообращението и кръвното налягане намаляват дотолкова, че да снабдяват с кръв само най-важните органи - сърцето и мозъка.

Щом е толкова на кантар работата, как изобщо оцеляваме? Всички знаят, че когато тялото иска да отдели излишна топлина, то изпраща повече кръв към кожата. Ако това не е достътъчно, то се поти и при изпаряването на потта се отнема още повече топлина. А когато пък  иска да запази топлината си, тялото намалява притока на кръв към кожата и така ограничава загубите. Крайната цел е постигане на равновение в което се отделя само излишната топлина.
Всичко това е чудесно, но само ако живеете в някоя топла фариканска страна... А хората искали да завладяват нови територии с по-хладен климат. Колкото и да се намава притока на кръв във кожата, това няма да е достатъчно за да оцелеете в Европа през февруари. Необходимо е да сложим дрехи.

Когато обаче сложим и дрехите, нещата стават малко по-сложни и тялото не може да се справи съвсем само, без нашата съзнателна намеса. И тук идва въпросът, разглеждан от тази статия - как да ползваме дрехите, така че да се чувстваме комфортно при ниски температури. Първата най-проста схема е - колкото е по-студено, толкова по-топли и дебели дрехи. Точно този е обаче и на-прекият път към настинката или измръзвнето. Независимо дали сме в Африак или в Канада, ние имаме нужда от все същите 37 градуса вътрешна температура. И от все същото равновесие между губенето и печеленето на топлина. Дрехите ще ни помогнат да губим топлината по-трудно, но те няма да поддържат равновесието вместо нас.

Какво му е толкова трудното да се облечеш подходящо?
Една от трудностите за поддържане на това равновение идва и от факта че тялото ни произвежда различно количество топлина, в зависимост от това как го натоварваме. Катерейки стръмен склон, тялото произвежда огромни количества топлина, които няма причина да пазим под скъпото ни Gore-tex яке. Иизлишното от нея трябва да отделим - колкото по-бързо, толкова по-добре. Десетнминутната почивка означава край на излишната топлина - каквото ни е останало, трябва да го пазим.
Другата трудност идва от променливата среда. Ако задуха вятър, той донася нови и нови порции студен въздух около нас, жадни за телесната ни топлина.. Когато пък вятърът спре, дори и най-луксозните якета няма да се сетят сами да се разкопчаят.. нито ще си променят дебелината, за да порпуснат повече от излишната ни топлина навън.
И ситуацията става още по-сложна, когато включим третия фактор - реакциите на нашата "умна" кожа, заблудена от неестествените за нея дрехи. Най-тежката грешка: подсигурили сме се да не замръзнем, не сме отделили навреме излишната топлина и е започнало потенето! Потенето увеличава драстично губенето на топлина и намалява драстично топлоизолацията на дрехите. Вие сте си давали сметка, че потните дрехи "държат студено". Те просто не успяват да завържат топлината. Ако това яке до преди малко е поддръжало желаното от вас равновесие, то след изпотяването то вече не е същото и не запазва топлината ви по същия начин. Колкото повече се потите, толкова по-трудно ще ви бъде да се върнете към топлинното равновесие. Колтоко по-дълго се намирате извън това равновесие, толкова по-некомфортно ще се чувствате по отношение на студа!

Излиза че борбата с изпотяването, борбата с измръзването и запазването на топлинното равновесие на тялото ни е кажи-речи едно и също нещо. Но как да се преборим с изпотяването - изглежда толкова трудно! Да бъхташ по баира и да не се потиш е почти невъзможно! Не могат ли скъпите технологични дрехи да ни помогнат?
Правилно подбраните дрехи могат да помогнат, но до известна степен. Прилепналата по тялото тениска от изкуствена материя не задържа влагата. Прехвърля я по-нататък, далече от кожата, на място където потта може да се изпари безопасно. Ако разбира се има такова място... ако сте се сетили да разкопчеате якето си, за да дадете шанс на излишната влага и топлина да избяга. Gore-tex е дишаща материя, SoftShell дрехите са още по-дишащи, но никое от тях не може да издиша всичката ваша пот, която блика докато прегрявате тялото си по баира с прекалено топлите дрехи!

Какво се оказва накрая? Тялото има нужда да бъде охлаждано, когато прегрява. Кожата и скъпите якета не са достатъчно умни за да го правят сами. И ако оставим цялата работа на тях, неминуеми ще мръзнеми и ще ни е кофти, без значение колко пари сме похарчили.